Конституционният съд (КС) единодушно допусна за разглеждане искането на бившия главен прокурор Иван Гешев за обявяване за противоконституционни на измененията в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за съдебната власт (ЗСВ), с които беше въведен механизъм за разследване на обвинител №1 и беше свалено мнозинството за освобождаването му.
С тях депутатите задължиха съдебната власт да проведе нова процедура за избор на членове на ВСС от професионалната квота, въпреки че миналата година съдиите, прокурорите и следователите избраха своите представители в съвета.
Освен това в НПК беше уредена процедура, по която потвърдените от горестоящ прокурор откази за образуване на досъдебно производство за тежки престъпления и други изрично изброени състави, ще могат да се обжалват пред съд, който ще може да връща преписката на прокурора със задължителни указания за прилагане на закона.
Иван Гешев оспори тези промени в НПК и ЗСВ и с днешното си определение КС прие, че ще се произнесе по тях.
Допускането на делото за разглеждане може да е основание Висшият съдебен съвет отново да обсъди откритата от него миналия четвъртък процедура за избор на нов главен прокурор. Според част от кадровиците то може да е основание за спирането ѝ, тъй като решението на КС пряко я засяга – от него зависи с какво мнозинство ВСС избира главен прокурор. Според други обаче няма причина да се спира изборът на нов обвинител №1, тъй като обсъждането и гласуването на евентуалните кандидатури е насрочено за 26 октомври 2023 г. и се очаква дотогава КС да се е произнесъл.
КС конституира като 11 институции, като заинтересувани по делото – Народното събрание, президента, Министерския съвет, министъра на правосъдието, министъра на вътрешните работи, Върховния касационен съд, Върховния административен съд, Висшия съдебен съвет, Националната следствена служба, Висшия адвокатски съвет и омбудсмана. Те имат 30 дни, за да изразят писмено становищата си по него.
За становище са поканени и 11 организации – Съюзът на юристите, Съюзът на съдиите, Българската съдийска асоциация, Асоциацията на българските административни съдии, Асоциацията на прокурорите, Камарата на следователите, фондация „Български адвокати за правата на човека“, Асоциация за европейска интеграция и права на човека, Българската асоциация за европейско право, Българският хелзинкски комитет и фондация „Антикорупционен фонд“.
За правно мнение са поканени 30 изявени юристи – проф. д.ю.н. Борис Велчев, проф. д.ю.н. Васил Мръчков, проф. д.ю.н. Георги Митов, проф. д.ю.н. Лазар Груев, проф. д.ю.н. Маргарита Чинова, проф. д-р Веселин Вучков, проф. д-р Гергана Маринова, проф. д-р Даниел Вълчев, проф. д-р Добринка Чанкова, проф. д-р Екатерина Михайлова, проф. д-р Емилия Друмева, проф. д-р Момяна Гунева, проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Пламен Киров, проф. д-р Пламен Панайотов, проф. д-р Снежана Начева, доц. д-р Деница Топчийска, доц. д-р Деяна Марчева, доц. д-р Екатерина Салкова, доц. д-р Здравка Кръстева, доц. д-р Зорница Йорданова, доц. д-р Мартин Белов, доц. д-р Наталия Киселова, доц. д-р Ралица Илкова, доц. д-р Симеон Гройсман, доц. д-р Христо Паунов, д-р Боян Бележков, д-р Борислав Цеков, д-р Ивайло Цонков и д-р Янко Ройчев.
