Западът първо се дърли, че иска освобождение от руския газ, а после се цупи, че не им доставят достатъчно количество за Северен поток, защото някаква ремонтирана турбина от Канада се забавила.
Преди няколко месеца писах, че Западът се държи като жена в хистерия, която не знае какво иска. Съвсем закономерно след цялата посредствена идеология на ЛГБТ+, джендърство, me too, кенсъл културата и прочие интелектуална катастрофа, родена в бръшнянената лига на университетските им пирамиди, които отдавна са машина за пари и нямат нищо общо с образованието.
Хистеричната жена (за разлика от благоразумната, която е дар от Бога и истинска рядкост) трябва да се поставя на мястото, а не да се насърчава да буйства и да върши глупости.
Путин прави точно това в момента. Укротява истеричния Запад, паднал в жертва на разбитата си фройдистка психология и превърнал се в окаяна гледка.
В ислямската религия, която е фокусирана върху уредбата на отношенията между хората и няма особена метафизика (мюсюлманството е по-скоро предписание за уреден свят на земята, отколкото порив към духа), има много ясна и здравословна препоръка затова как един мъж се отнася с хистеричната си жена. Първо ѝ прави забележка, после ѝ прави втора забележка, а след третата я зяшлевява без сила, по-скоро символично, през лицето.
Тук е важен жестът, а не боя, както го разбират в Перник. Ако и това не помогне я праща да спи на друго легло и не я поглежда. Физическото отчуждение от нея е най-голямото ѝ наказание. На нещо такова ми прилича Европа сега. На отхвърлена хистерична жена, която не знае коя е и къде се намира.
Възхищавам се на Путин, който се сдържа максимално в това изпитание. Той все още е овладян и разумен мъж, който не се е превърнал в екстремен реваншист – хистеричната жена, освен всичко друго е естетически неприятна и ужасно несправедлива, поради бесовете, които управляват страстите ѝ както си искат и направляват интересите ѝ в най-долна посока.
Няма по-окаяна гледка от днешния феминизъм. Путин зашлеви Украйна и Запада веднъж, а след няколко дни се очаква да го направи втори път. Искам да кажа, че още сме в началото на тази дидактика и опит да се вразуми половин свят. Дано сме живи да го видим, защото с истеричните жени има риск.
Глен Клоуз от „Фатално привличане“ е класика на този образ и този сюжет. В онзи филм нещата завършиха все пак щастливо, но в живия живот не винаги е така.
*Явор Дачков, журналист
