Когато на 9 май, Деня на Европа, френският президент Еманюел Макрон заговори за идеята си за нова „Европейска политическа общност“, тови новина изнена мнозина.
По принцип, както отбелязва Politico, когато в предишни пъти Макрон е говорил за промяна на политиката на континента, от Елисейския дворец разпространяват информационни бюлетини, които да дадат повече информация за визиите на президента по дадената идея – била тя обща армия на ЕС, или някаква форма на Европа на две скорости.
Сегашното хрумване обаче мина без подобно информационно придружаване, макар тя да не е по-малка по мащабите си, нито по-откачена от досегашните предложения на Макрон.
В речта си на 9 май френският лидер изглеждаше оживен в желанието си да изнамери решение за разкъсаната от война Украйна, която пледира отчаяно за бързо членство в ЕС през месеците след началото на руската инвазия.
Проблемът е, че макар и съпричастни с каузата на Киев, много европейски лидери са категорични – украинците не трябва да си правят илюзии, че ще влязат ЕС още утре. Нещо, което самият Макрон изтъкна тогава.
„Дори утре да им предоставим статут на кандидат за членство в нашия Европейски съюз… всички знаем отлично, че процесът, позволяващ им да се присъединят, ще отнеме няколко години. Всъщност, вероятно няколко десетилетия“, коментира той, като допълни, че за да се направи изключение за Украйна, ЕС ще трябва да понижи стандартите си за членство и съответно – да преосмисли напълно идеята за единството на „нашата Европа“.
Според него обаче също така Киев „чрез своята битка и своята смелост, днес вече е член на сърцето на нашата Европа, на нашето семейство, на нашия съюз“ – фактор, който определя нуждата от нов съюз, който да обедини тази разширена Европа, в която не влизат само членките на ЕС, но и страни като Украйна, Молдова, Грузия, държавите от Западните Балкани, а също така и отцепилата се с Брекзит Великобритания.
Идеята на френския президент може да се събере в едно кратко обобщение – в сегашната сложна политическа ситуация, ЕС трябва да засили колаборацията си с онези държави от Европа, които не са част от общността, за да може да се противодейства на агресивната и експанзионистка политика на Русия.
Същевременно с това обаче не може да се предостави членство в ЕС на всички тези държави, без те наистина да отговарят на изискванията, тъй като това може да създаде големи проблеми в бъдеще (както доказа разширяването на ЕС в Източна Европа до този момент).
Или казано с други думи, за европейските лидери като Макрон Европа има нужда от нов съюз, който хем да привлече държави като Украйна, Северна Македония, Сърбия, Молдова и т.н. в орбитата си, хем да не им дава пълни права като членове на Общността.
Все пак в Западна Европа недоволството от ЕС открай време е придобило ясна форма, която негодува срещу всичките мигранти от бившия соц блок, от предоставянето на пазари с много по-евтина работна ръка и най-общо казано от подбиването на цените, което източноевропейците извършват съзнателно или несъзнателно.
