За убийството на Лиза Дмитриева, която имаше синдром на Даун и загина в количката си на път час при логопед, се разчу по целия свят. Историята й се превърна в трогателен символ на тежката цена, която цивилните плащат заради инвазията на Русия.
Носейки корона от бели цветя, Лиза беше погребана вчера. Православният свещеник избухна в сълзи и каза на плачещите роднини, че „злото не може да победи“, цитират от The Guardian.
BBC припомня какво се случи миналата седмица:
Върху тревна ивица пред разбитите, овъглени останки магазин има розова количка, просната настрани, омазана цялата с кръв. Количката бе на малко момиче на име Лиза.Четиригодишното дете емедно от трите малки деца, убити в четвъртък, когато руски ракети удариха центъра на Виница. Майка ѝ Ирина Дмитриева е тежко ранена при атаката и се бори за живота си в болница.
Известно е, че двадесет и трима души са загубили живота си, а други осем все още са в неизвестност. Още десетки са в болница.
Малко преди ракетите да ударят, Ирина публикува видео онлайн.
Беше прекрасен слънчев ден и малката Лиза се усмихваше, бутайки розовата количка пред себе си, докато разговаряха за отиване при нейния логопед.
„Лиза беше много весела, обичаше да идва при нас. Беше много добро дете. За майка ѝ тя беше целият смисъл на живота. Обичаше я безумно. Дори не мога да си представя каква трагедия е това за семейство“, каза Валерия Корол пред BBC.
Тя ръководи центъра LogoClub за специални нужди, където Лиза трябвало да присъства на сесия във въпросната черна сутрин. Четиригодишното дете имаше синдром на Даун и акаунтът на майка й в Instagram е пълен със снимки от живота на момиченцето, които тя започна да публикува скоро след раждането на единственото си дете.
На първата качена снимка майката Ирина пише: „Запознайте се с моето ангелче“.
LogoClub, в който Лиза трябвало да отиде, е само на една пресечка от Площада на победата, където удариха ракетите. Персоналът предварително бе извел всички деца, когато прозвуча сирената за въздушна атака. Но както много хора, Лиза и майка й все още бяха на улицата. Когато започна войната, те се върнаха във Виница от Киев за безопасност, защото беше далеч от фронтовата линия. Но никъде в Украйна вече не е безопасно.
На погребението баба ѝ прошепна:
„Виж, цвете мое! Виж колко много хора дойдоха да те видят“…
