На 19 февруари българският народ се прекланя пред делото на Васил Левски – Апостолът на свободата. На 18 февруари (6 февруари по стар стил) 1873 г. в околностите на София е изпълнена смъртната присъда на бележитият българин. Мястото на обесването му се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник. Възпоменателните церемонии обаче у нас се организират ден по-късно – на 19 февруари.
Кой е Васил Иванов Кунчев – Левски
Роден е на 18 юли 1837 година в Карлово. Известен е като Васил Левски и Апостола на свободата. Идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК), български национален герой. Левски е един от ония политически мъже, който още приживе с идеи, смелост и деятелност, с единство на думи и дела – печели признание, а след героичната си гибел става знаме на всичко чисто, демократично и напредничаво в българското историческо развитие.
ЗАВЕТИТЕ НА ЛЕВСКИ
- „Дела трябват, а не думи“
- „Всеки, каквото заслужи, да му се напомня“
- „Ако ли от нийде не иде помощ, работата си е работа“
- „Трябва да бързаме, няма кой да ни чака“
- „Работим чисто български и не искаме да се водим по никого извън Българско“
- „Ако печеля, печели цял народ, ако губя, губя само мене си!“
- „…времето е в нас и ний сме във времето, то нас обръща и ний него обръщаме“
- „На такива хора дай работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашливи и великодушни! Без тия едно да липсва на водачът на тая свята работа, то той ще я улайнени.„
- „Гледай народната работа повече от всички други, повече и от себе си да я уважаваш“
- „Без изпит не е приет никой“
- „Трябва изпит за всеки. Защото има примери: Днес е човек, а утре – магаре“
- „Не се полъгвайте, че тези които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате.“
- „Всичко се състои в нашите задружни сили, срещу тях не може да противостои и най-силната стихия“
- „Братя, възобновлението на нашата славна преди държава, отърванието ни от проклети агаряни, за да си добие първата чест и слава нашето мило отечество Българско, най-после да бъдем равни с другите европейски народи, зависи от нашите собствени задружни сили. Като е тъй вам, вам надлежи да се покажете достойни, верни и неустрашими във всяко отношение.“
Обесването на Васил Левски
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш.
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.
„Обесването на Васил Левски“ е стихотворение от гениалния български поет и революционер Христо Ботев. Написано е вероятно към края на 1875 г., защото не е включена в „Песни и стихотворения“. Напечатана е в „Календар за 1876 година“ под образа на Васил Левски.
