България се готви да почете 150 г. от гибелта на Апостола

България се готви да почете 150 г. от гибелта на Апостола

На 19 февруари българският народ се прекланя пред делото на Васил Левски – Апостолът на свободата. На 18 февруари (6 февруари по стар стил) 1873 г. в околностите на София е изпълнена смъртната присъда на бележитият българин. Мястото на обесването му се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник. Възпоменателните церемонии обаче у нас се организират ден по-късно – на 19 февруари.

Кой е Васил Иванов Кунчев – Левски

Роден е на 18 юли 1837 година в Карлово. Известен е като Васил Левски и Апостола на свободата. Идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК), български национален герой. Левски е един от ония политически мъже, който още приживе с идеи, смелост и деятелност, с единство на думи и дела – печели признание, а след героичната си гибел става знаме на всичко чисто, демократично и напредничаво в българското историческо развитие.

ЗАВЕТИТЕ НА ЛЕВСКИ

  • „Дела трябват, а не думи“
  • „Всеки, каквото заслужи, да му се напомня“
  • „Ако ли от нийде не иде помощ, работата си е работа“
  • „Трябва да бързаме, няма кой да ни чака“
  • „Работим чисто български и не искаме да се водим по никого извън Българско“
  • „Ако печеля, печели цял народ, ако губя, губя само мене си!“
  • „…времето е в нас и ний сме във времето, то нас обръща и ний него обръщаме“
  • „На такива хора дай работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашливи и великодушни! Без тия едно да липсва на водачът на тая свята работа, то той ще я улайнени.
  • „Гледай народната работа повече от всички други, повече и от себе си да я уважаваш“
  • „Без изпит не е приет никой“
  • „Трябва изпит за всеки. Защото има примери: Днес е човек, а утре – магаре“
  • „Не се полъгвайте, че тези които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате.“
  • „Всичко се състои в нашите задружни сили, срещу тях не може да противостои и най-силната стихия“
  • „Братя, възобновлението на нашата славна преди държава, отърванието ни от проклети агаряни, за да си добие първата чест и слава нашето мило отечество Българско, най-после да бъдем равни с другите европейски народи, зависи от нашите собствени задружни сили. Като е тъй вам, вам надлежи да се покажете достойни, верни и неустрашими във всяко отношение.“

Обесването на Васил Левски

О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш.

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

„Обесването на Васил Левски“ е стихотворение от гениалния български поет и революционер Христо Ботев. Написано е вероятно към края на 1875 г., защото не е включена в „Песни и стихотворения“. Напечатана е в „Календар за 1876 година“ под образа на Васил Левски.