Абсурдно е да има Ден на будителите

Абсурдно е да има Ден на будителите
През 2017 г. филмът на Теодор Ушев „Сляпата Вайша“, по едноименния разказ на Георги Господинов, е номиниран за наградата на американската филмова академия „Оскар“ за късометражен анимационен филм. СНИМКА: БУЛФОТО

 

 

Мнение, притоплено като стара манджа се развъртя днес в социалките. Става дума за стара публикация на графичния дизайнер Теодор Ушев, която той припомни с огромно задоволство навръх Деня на българските народни будители.

А именно, че е „абсурдно да съществува такъв ден“. Такъв имало само в България.

Ето какво написа аниматорът и графичен дизайнер, който от години работи и живее в Монреал, Канада. Там той създава своите филми в сътрудничество с канадския Национален филмов съвет:

„Писал съм го отдавна, но го мисля и сега. България е единствената държава, която има ден на будителите. Това е абсурдно. Българският народ ненавижда и презира будителите си (виж „Под Игото“, гл.8.) Той предпочита да види истинските си будители мизерстващи на улицата, бедстващи, живеещи в каруци, а най-добре, направо мъртви. Тогава, той с най-голям възторг и родолюбство им въздига паметници и поднася цветя. Народа гледа на будителите си като на петли – мрази, че го будят, но ги обича сварени в тенджерата. Така, той избира да нарича будители хора, които му приличат -лениви и покорни, конформисти. Или както казал Ботев, влизайки в затихналата си родина:

„И аз съм тръгнал тоя народ да го освобождавам!“

Честит празник!“.

Постът му засегна дълбоко поета Николай Милчев. Творецът му отвърна с отворено писмо:

ЗА ЕДНО ПИСАНИЕ НА ТЕОДОР УШЕВ В ДЕНЯ НА БУДИТЕЛИТЕ
Навръх Празника на българските будители „световноизвестният“ аниматор и режисьор Теодор Ушев е написал във фейсбук голяма, ама наистина голяма глупост, която някои сайтове препечатват и повтарят усърдно и надлежно. Написал е този наш презокеански морален и художествен коректив, че българите мразели будителите си, че предпочитали да ги видят унизени и в калта, а чак после, като умрат, им издигали паметници.
Пише още този наш светъл пример, че било абсурдно в България да има Празник на будителите и че била единствената страна в света с такъв празник.
Знаете ли кое е абсурдно, господин Ушев? Абсурдно и срамно е светът да няма празник на будителите. И е абсурдно и срамно че Вие, от Вашата кула от слонова кост, си позволявате да пишете подобни нелепости. Не познавате народа си, господин Ушев, ако той изобщо е Ваш народ.
Поетът и писател Николай Милчев е силно огорчен от думите на Теодор Ушев. Снимка: Личен архив
Българският народ обича и тачи будителите си, но мрази онези, които се самопровъзгласяват за такива и които се самонаричат будители. До гушата му е дошло на българския народ да му посочват само правилни, политкоректни и наши момчета будители. Говоря за сегашните времена. Трудна и сложна работа е народната любов и народното признание – по-трудна от номинация за Оскар даже.
Прави ми впечатление, че от много години живеещите в странство творци, щом станат малко по-известни, и веднага или почнат да плюят народа и България, или спират да говорят на български и се дуят като пуяци. Изглежда така или лекуват комплекси, или осребряват чекове за световна слава.
Имайте срам пред милионите обикновени българи, които още от деца са закърмени с образите и примера на Паисий и Ботев, на Петко Рачев Славейков, на Вазов, когото цитирате в писанието си, на Яворов, на Дебелянов, на българските учители, на българските учени и просветители.
Вие сте известен режисьор и Ви е все тая какво мислим ние тука, простите хорица, за Вас и безсмъртното Ви творчество. Но ако е възможно, не ни обиждайте и направете така, че да ни покажете за какво да Ви уважаваме.
Така, както сте я подкарали, няма да стане – ни с рисуване, ни с режисура, ни с приказки.
А на всички, които не мразят будителите си – честит празник!

Николай Милчев е носител на следните национални литературни награди:

  • националните литературни награди за студентско творчество (Шумен, 1982)
  • наградата за най-добра първа детска книга – „Бяла залисия“;
  • наградата „Николай Хрелков“
  • наградата на СБП за най-добра детска книга – „Изневиделица“ (1995)
  • наградата Девин (2004)
  • наградата „Божидар Божилов“
  • наградата „Петя Караколева“ (2009)
  • наградата от конкурса „Биньо Иванов“ (2013)
  • наградата „Теодор Траянов“ (2018)

Лауреат е на конкурса „Златен ланец“ на в. „Труд“ (2010)

Номиниран е два пъти за наградата „Балканика“. Негови стихове са превеждани на руски, английски, немски, турски, унгарски и италиански език.