От любов до омраза: Диана Димитрова скочи на Кайо Терзийски

От любов до омраза: Диана Димитрова скочи на Кайо Терзийски

Любовта и омразата ги дели точно една крачка – това е казал мъдрият народ и навярно е прав. Доказва го най-новата публикация на актрисата Диана Димитрова в социалните мрежи. От написаното става ясно, че брюнетката е решила да се изправи и срещу някогашната си любов – писателя Калин Терзийски. По думите ѝ авторът на романа „Алкохол“ си прави пиар, припомняйки връзката им отпреди десетилетие.

Пред столичен вестник, потърсен за коментар около скандала за физическа саморазправа и насилие над Димитрова, Терзийски се връща назад във времето, когато с младата изкусителка имали връзка.

Това се е случило преди 10 години. Белетристът разказва случка, в която Димитрова нарисувала неговия портрет… с кръв. Той с изумление установил, че ръждиво-кафяво-червената боя върху листа с неговия образ, който тя му връчила в плик, е всъщност кръв.

В миналото Терзийски посвещава цял роман на любовта си с красивата актриса.

В „Любовта на 45-годишния мъж“, чието действие се развива през 2012-а, той описва страстта си към съвсем младата тогава студентка от НАТФИЗ, нашумяла наскоро не само с ролите си, но и с разтърсващото си признание, че е била бита от свой колега.

Според непотвърдени публикации в медиите, това е бил Юлиан Вергов.

„Бях влюбен като куче в нея“, споделя за вестника известният белетрист Калин Терзийски, който в поетичните среди наричат просто Кайо.

Той обаче уточнява пред изданието, че „Диана има брутален характер“, което ни най-малко не оправдава насилието над нея.

„Тя е подложена и на психически тормоз след изповедта си“, смята Терзийски.

В „Любовта на 45-годишния мъж“ писателят описва и как преподавател на актрисата в НАТФИЗ на достолепна  възраст се разтрепервал само като я зърне в коридора.

„Тя ми подари картина. Беше ми нарисувала портрет, но когато се загледах в него разбрах, че не е рисуван с бои, а с кръв. Това ме влуди. Диана има брутален характер, но аз се влюбих. Да, в момента тя е подложена на психически тормоз от онези, които я плюят, а и не е трябвало да й се вдига ръка. Не и от мъж. Но този характер…“, смаза я с признанието Калин Терзийски.

Ето и реакцията на Димитрова:

“Мълчанието е злато“- казва народът и “Преклонена глава, сабя не я сече“. Мисля си, да има мъдрост в първата, но май зависи от ситуацията. Втората поговорка, така и не я разбрах.
Евтин и некомпетентен анализатор с лукави очи, събран “от кол и въже“, тръгва да си прави реклама, без дори да има нещо общо с разследването. Но, ето, шанс да покаже главица от мишата си дупка за парченце сиренце. Дори не си заслужава да напиша името му…
Писателят Калин Терзийски тръгва и той за втори път да си прави реклама в толкова болезнен момент за мен. Веднъж му простих, този път няма да има прошка.
2013 година след последната ни среща, видях негова книга случайно в книжарница, отворих я и прочетох целия ни чат Copy – Paste. Да, без да ме попита, той е издал роман с много лични истории за мен и семейството ми. Няколко месеца преди това, аз бях прекратила мимолетните си отношения с него, не заради алкохолизма му, а защото ме излъга. Разбрах от друг човек, че е обвързан, а твърдеше, че е свободен.
Имам нетърпимост към лъжите и към алчните хора.
Аз съм изцяло консервативна в любовен план, но не съм конформист в житейски.
И до днес вярвам силно в небесната стълба на добродетелите, такова ми е възпитанието.
Идват светли празници, опитайте се да преглътнете поне малко от завистта и злобата си. Те разболяват душите ви.
Оставете истинските представители на закона, да си свършат работата.