Даниел Йорданов или Емили Тротинетката е роден преди 21 години в Плевен. За себе си момчето казва, че е жена лесбийка. Още като тийнейджър остава пълен сирак.
В София блондина заживя при участника във „Фермата“ – бившия културист Тихомир-Мелиса Рангелов. Двамата бързо стават една от най-медийно експонираните двойки.
Данчо-Емили се прочу с шофирането на мощна тротинетка по магистралите на България, на което се дължи и прякорът му – Тротинетката. Впоследствие към тях се присъедини и 30-годишната софиянка Елизабет.
В началото на април т.г. Емили и пловдивските ютубъри и тиктокъри Тошо Куката и Петко Чеченеца бяха задържани в ареста на Второ РПУ в Града на тепетата заради участието им в клип с гаврата над 22-годишния Денислав Делчев. В края на миналата седмица Емили бе освободена от тричленен състав на Пловдивския окръжен съд, след като излежа почти целия законово предвиден срок от два месеца.
– Емиили, от 18 май вече си на свобода. Имаш ли да кажеш нещо по-различно за клипа в пловдивския мол, заради който те арестуваха заедно с Петко Чеченеца и Тошо Куката?
– На 3 април към 19 часа отидохме в Пловдив заедно с моите любими хора Тихомир и Елизабет. Основната покана към нас беше от Тошо Куката, след това от Чеченеца да се снимаме в някакъв клип, но тогава още нямахме представа какъв ще бъде той. Не знаех, че ще участвам в клипа с кучето, мислех, че ще правим обикновен клип с поздрави. Изведнъж, както си стояхме и си общувахме на приятелски начала в Пловдив, разбрах, че организаторът на клипа и на всичко около него е Стоян Карапалов. Той дори е накарал Тошо Куката да се снима в този клип. Куката се съгласява и след това дава идея и на нас.
– Знаеш ли дали този човек е разпитван?
– Не го познавам лично, не съм го виждала, не знам с какво се занимава. Знам само, че е обявен за общонационално издирване и още не могат да го намерят. Той се е укрил. Той е инициаторът, той е извършителят и се укрива в момента. Между другото, смятам, че Чеченеца няма почти никаква вина. Той е много наивен и добър човек. Приятелка съм с майка му и с приятелката му Ани. Смятаме с Чеченеца и Тошо Куката, с майките им, с Елизабет и Тихомир да наемем силен общ адвокат и заедно да осъдим държавата в Страсбург. Защото най-вече аз съм била задържана неправомерно общо 42 дни в следствения арест.
– Какво се случи с теб след задържането ти? Писаха се ужасни неща – за твоето психическо състояние, че си правила опити да се самоубиеш…
– Преди да разкажа за тези наистина ужасни преживявания, искам да отбележа, че ни е натопил един наш съсед от Варна. Той е хейтър, който се опитва да ме смаже, но няма да успее. Пуска непрекъснато за нас неверни неща, клевети ни, ще го съдим. Имаме да съдим доста хора и инстанции – районното в Пловдив, държавата, този хейтър, мисля, че моето задържане в ареста е било нагласено. Не може за един клип да те вкарат в затвора. Но никой няма да успее да ме отстрани от публичното пространство. Аз пак ще бъда в медиите, но вече няма да се снимам в такива клипове.
Колкото до неприятните неща, те наистина ми се случиха. Но искам да благодаря на моите съкилийници Асан Александров и Иво Милев. Много свестни хора! Полицаите сложиха такива хора, че да ме пазят да не си посегна на живота. Първите дни, когато ме вкараха в следствения арест, исках да ям сапун, за да се натровя и да припадна, и да ме заведат в болницата. Следващите дни ме сложиха сама в килията по изискване на началниците, защото съм трансмомиче, пък съм жена сред мъже, пък не върви много. Там вече се опитах да си посегна. Взех чаршафа от леглото, увесих го на решетката, но той се развърза и аз паднах на земята. След двадесет и няколко дни след арестуването ми, когато ни бяха извели на каре – разходка в дворчето, там исках да си режа вените на едно желязо на оградата. Тръгнах да ги режа, но старшината видя и ме спря. Нараних се малко, водиха ме после при доктора. Откачих, защото започнаха да ми се случват толкова гадни неща, а аз съм толкова добра.
– Как реагираха на ареста ти твоите най-близки роднини – вуйчо ти, вуйна ти, братовчедите ти, поискаха ли да ти дойдат на свиждане?
– С тях не поддържам връзка. Аз съм ги отлъчила. Искаха да дойдат в Пловдив да ме видят, но се опитваха да ме третират като момче, и аз веднага казах на моята адвокатка, че не искам да срещам с тях. Защото аз съм лесбийка жена, не съм момче.
– Какво стана с тротинетките ви? Продадохте ли ги?
– Нещата много се омотаха. Беше ужасно! Тихомир продаде мотора. Тротинетките ги продадохме отдавна. Вече няма да купуваме нищо. Ако трябва да се виждам с мои приятелки по градовете, ще става по много труден начин, вероятно не по-рано от два месеца.
