Мнозинството българи сме убедени, че България не трябва да допуска да бъде въвличана във войната в Украйна. Използването на българска територия при един евентуален открит сблъсък с участието на европейски държави ще ни направи част от този конфликт с всички последствия за нас.
Вече се обявяват планове за милитаризация на Черно море. Вместо изграждането на яхтени пристанища, политици ни говорят за военни бази. Вместо България да излиза с инициативи за търсене на мирни решения, да бъдем медиатор, посредник в този ужасен конфликт, ние говорим как да заобиколим Конвенцията от Монтрьо. Един договор, който вече почти век съхранява спокойствието в Черно море. И днес, сякаш, нашето мнение, на българите, за нашата собствена съдба няма никакво значение. И нашата позиция, протест, гняв потъва някъде в пясъците на социалните платформи. Голямата трибуна, от която можем да бъдем чути и да водим битки, са медиите. Все още те са живи – засега, макар голяма част от тях да работят под натиск и част от тях да са разглеждани като инструмент за водене на информационна война.
Ще споделя днес с вас работата си по регламента за медиен закон, чиято цел е да даде възможност за съществуването на честни, професионални медии.
През изминалите седмици продължихме усилените преговори с останалите политически групи в Европейския парламент по Европейския акт за свободата на медиите. Въпреки силната опозиция от страна на ЕНП, към момента успяваме значително да засилим мерките за осветяване на собствеността на медиите и техните финансови източници.
Това е и един от основните ми приоритети като докладчик по темата от групата на социалистите и демократите.
Вижте по кои теми още спорим и по кои има напредък във видеото.
