Чудите се какво може да си купите в магазина с 50 лв.?
Ще ви отговоря – почти нищо съществено. Все по-често сметката ми в магазина варира между 45-50 лв., а се прибирам вкъщи с полупразна кошница.
50 лв. започнаха да се усещат като 15 лв.
Имам чувството, че някои храни са скочили двойно. Да, двойно. А не с 20%-30%, както съобщават някои медии.
Парите се обезцениха, а инфлацията продължава да расте. Доходите са замръзнали, бизнесът е в тревожно очакване на есента и зимата.
Горива, храни, услуги, лекарства – всичко поскъпна драстично.
Според изследване на ЕВРОСТАТ 4,4% от германците срещат известно затруднение да си купуват храна, докато у нас този процент е почти 37%.
Не спирам да мисля как ще оцеляват пенсионерите ни. Каква ли зима ги очаква? Как ще се отопляват? Какво ще ядат?
Хлябът като нищо наесен ще удари 3 лв., олиото и маслото са безбожно скъпи, а кисело мляко под 1,60 почти не се намира.
Цената на плодовете и зеленчуците е непосилна за тях, какво остава за луксозни стоки, в каквито се превърнаха сиренето, кашкавалът, месото.
Какво ще правят най-бедните семейства, когато децата им боледуват? Наскоро се наложи да заведа детето си на частен преглед, защото не можех да чакам месец за преглед с направление по Здравна каса.
Прегледът струваше 70 лв. Лекарят, който е истински специалист в областта си, изписа лекарства за поне 130 лв.
А с какво ще лекуват децата си хората, които нямат възможност?
Въобще, толкова много въпроси.
И никакви отговори.
Настоящите икономически мерки не са в състояние да потушат кризата.
Да, ще кажат някои, то сега в цял свят е криза заради ковид и войната след това. Криза е, но не така осезаема, каквато е по нашите ширини.
Минималната работна заплата стана 710, а чисто хората с това възнаграждение взимат около 580 лв. Чудя се – как ли свързват двата края с тези пари.
Пропускат ли хранения, стоят ли на студено през зимата? С чай ли се лекуват, могато имат здравословен проблем.
Все по-често виждам хора, които са нормално облечени, не са клошари, а ровят по кофите. И сърцето ми се къса.
Пенсионирани учителки са на ръба на оцеляването. И не само те, много други хора, работили в името да това да се гради стабилна и нормална държава.
Държава, която тъне в бедност, но управниците ѝ не спират да се хвалят с просперитет и прогнози за светло бъдеще.
Димана Дойчинова
