21 години Коледа не е празник, а ден за помен. Помен за 7 български деца, останали завинаги на възраст между 10 и 14 години. Шест момичета и едно момче, които загинаха в дискотека „Индиго“ през 2001 година. Това е един от най-тежките инциденти с деца, които новата ни история помни. Споменът за кошмарната вечер на 21 декември 2001 г. все още тревожи нощите на връстниците им, а празнотата в сърцата им никога няма да се запълни.
Фаталната дискотека отдавна не съществува. Днес за трагедията напомня само паметникът, наречен „Дървото на живота“. Той е дело на Ставри Калинов. Статуята бе сътворена със 7 клона и с по 7 листа – колкото са загиналите деца. Всяка година на черната дата родители, приятели и близки на загиналите се събират там, за да запалят свещ, да се помолят и да оставят цветя. Оцелелите в трагедията вече са големи мъже и жени, някои имат и свои деца. Животът продължава, но спомените винаги ще болят.
„Аз бях там! Едно от загиналите момичета – Любомира, беше моя приятелка! Вече съм на 33 години и още си спомням случилото се сякаш беше вчера!Не искам да се ровя в миналото, защото достатъчно хора бяха наранени, а някои от нас ще носят спомена и дори травма цял живот, но само ще кажа, че нещата не са такива, каквито ги представиха. Има подробности, които знаем само хората наредили се отпред на входа! Почивайте в мир, ангели!“, казва 20 години след трагедията Деница Янева, приятелка на едно от починалите деца.
Как сте стига до смъртта на децата? Този въпрос измъчва притеснените зрители на новините, чиито сериали са прекъснати от извънредна емисия новини заради трагедията. Първите минути няма яснота какво точно се е случило. Предполага се срутване, паднал таван, летви и какво ли още не. Докато накрая истината излиза наяве – над 600 деца се редят на опашка и бързат да влязат на детска дискотека в „Индиго“. Тържеството е по повод предстоящата Коледна ваканция. Тълпата е била толкова огромна, че охранителите не са успяли да удржат на напъна. Децата, които са били най-отпред са повалени от блъсканицата и стъпкани. Някои от тях загиват на място, а други в болницата.
Според работещите в “Индиго” целият персонал се е втурнал да помага, 12 деца са закарани с частни коли до “Пирогов”. На мястото пристигат тогавашният вътрешен министър Георги Петканов, главният секретар на МВР Бойко Борисов, директорът на полицията Васил Василев, президентът Петър Стоянов. След половин час са затворени всички дискотеки в София с цел децата да се приберат по домовете си и да успокоят родителите и близките си.
В “Пирогов”, при пострадалите деца отиват премиерът Симеон Сакскобургготски, председателят на парламента Огнян Герджиков, както и новоизбраният президент Георги Първанов. Държавните мъже обаче се появяват твърде късно. Заради безхаберието на куп институции, 7-те деца вече не са между живите.
Година след трагедията пред дискотека “Индиго” беше открит паметник “Дървото на живота”. Статуята на скулптора Ставри Калинов е със 7 клона с по 7 листа – колкото са и загиналите деца. Сега те щяха да са над 30-годишни и да са родители на свои деца. Три години след откриването на паметника двама наркомани “обраха” листата и ги предадоха в пункт за скрап срещу 4,50 лв. Престъпниците бяха заловени, а паметникът бе възстановен от Калинов. През 2010 г. апаши отново задигнаха листата.
За огромната трагедия никой не влезе зад решетките. Делото бе връщано и започваше отначало на няколко пъти. Осъдени на глоба от по 800 лв. бяха охранителите Георги Василев и Анри Силаги. Бившият председател на Държавната агенция за младежта и спорта Цвятко Барчовски получи 3 месеца условно и 1500 лв. глоба, а управителят на дискотеката Ангел Николов бе глобен с 3000 лв.
„Никога няма да забравя този ден! Имах късмет да не бъда сред жертвите. С нашия клас отивахме към „Индиго“, но автобусът на градския транспорт се забави много. Чакахме измръзнали на Орлов Мост при спирката преди Националния стадион. Рейсът закъсня повече от 40 минути. Бяхме супер ядосани, защото беше много студена вечер и краката ни бяха замръзнали. Когато отидохме вече вадеха труповете и ги завиваха с бели чаршафи. Тази гледка се е заглездила в съзнанието ми и не ме напуска и до днес. Тогава нямаше мобилни телефони, нито интернет. За секунди пред кабините на „Булфон“ се изви огромна опашка. Нямах фонокарта и помолих непознато момиче да ми даде нейната, за да звънна на родителите си. Когато мама вдигна домашния телефон едва не припадна. Плачеше и гледаше новините. Беше в неведение. Притесняваше се, че може да съм мъртва“, разказа за ТВМЕДИА 35-годишната Велислава Иванова, която по това време е била ученичка.
През лятото на 2014 г. от рак си отиде Наташа Кабакчиева, майка на едно от загиналите деца. Тя така и не успя да се пребори с онкологичното си заболяване, а нестихващата мъка по изгубеното дете не ѝ даваше сили и надежди за излекуване.
Наташа бе майка на Криси – пълна отличничка от математическата гимназия в София. Кабакчиева бе погребана в гроба на дъщеря си в същия ден, в който Кристина трябваше да стане на 26 години.
21 години Коледа не е празник, а ден за помен. Помен за 7 български деца, останали завинаги на възраст между 10 и 14 години. Шест момичета и едно момче, които загинаха в дискотека „Индиго“ през 2001 година. Това е един от най-тежките инциденти с деца, които новата ни история помни. Споменът за кошмарната вечер на 21 декември 2001 г. все още тревожи нощите на връстниците им, а празнотата в сърцата им никога няма да се запълни.
Фаталната дискотека отдавна не съществува. Днес за трагедията напомня само паметникът, наречен „Дървото на живота“. Той е дело на Ставри Калинов. Статуята бе сътворена със 7 клона и с по 7 листа – колкото са загиналите деца. Всяка година на черната дата родители, приятели и близки на загиналите се събират там, за да запалят свещ, да се помолят и да оставят цветя. Оцелелите в трагедията вече са големи мъже и жени, някои имат и свои деца. Животът продължава, но спомените винаги ще болят.
„Аз бях там! Едно от загиналите момичета – Любомира, беше моя приятелка! Вече съм на 33 години и още си спомням случилото се сякаш беше вчера! Не искам да се ровя в миналото, защото достатъчно хора бяха наранени, а някои от нас ще носят спомена и дори травма цял живот, но само ще кажа, че нещата не са такива, каквито ги представиха. Има подробности, които знаем само хората наредили се отпред на входа! Почивайте в мир, ангели!“, казва 20 години след трагедията Деница Янева, приятелка на едно от починалите деца.
Как сте стига до смъртта на децата? Този въпрос измъчва притеснените зрители на новините, чиито сериали са прекъснати от извънредна емисия новини заради трагедията. Първите минути няма яснота какво точно се е случило. Предполага се срутване, паднал таван, летви и какво ли още не. Докато накрая истината излиза наяве – над 600 деца се редят на опашка и бързат да влязат на детска дискотека в „Индиго“. Тържеството е по повод предстоящата Коледна ваканция. Тълпата е била толкова огромна, че охранителите не са успяли да удржат на напъна. Децата, които са били най-отпред са повалени от блъсканицата и стъпкани. Някои от тях загиват на място, а други в болницата.
Според работещите в “Индиго” целият персонал се е втурнал да помага, 12 деца са закарани с частни коли до “Пирогов”. На мястото пристигат тогавашният вътрешен министър Георги Петканов, главният секретар на МВР Бойко Борисов, директорът на полицията Васил Василев, президентът Петър Стоянов. След половин час са затворени всички дискотеки в София с цел децата да се приберат по домовете си и да успокоят родителите и близките си.
В “Пирогов”, при пострадалите деца отиват премиерът Симеон Сакскобургготски, председателят на парламента Огнян Герджиков, както и новоизбраният президент Георги Първанов. Държавните мъже обаче се появяват твърде късно. Заради безхаберието на куп институции, 7-те деца вече не са между живите.
Година след трагедията пред дискотека “Индиго” беше открит паметник “Дървото на живота”. Статуята на скулптора Ставри Калинов е със 7 клона с по 7 листа – колкото са и загиналите деца. Сега те щяха да са над 30-годишни и да са родители на свои деца. Три години след откриването на паметника двама наркомани “обраха” листата и ги предадоха в пункт за скрап срещу 4,50 лв. Престъпниците бяха заловени, а паметникът бе възстановен от Калинов. През 2010 г. апаши отново задигнаха листата.
За огромната трагедия никой не влезе зад решетките. Делото бе връщано и започваше отначало на няколко пъти. Осъдени на глоба от по 800 лв. бяха охранителите Георги Василев и Анри Силаги. Бившият председател на Държавната агенция за младежта и спорта Цвятко Барчовски получи 3 месеца условно и 1500 лв. глоба, а управителят на дискотеката Ангел Николов бе глобен с 3000 лв.
„Никога няма да забравя този ден! Имах късмет да не бъда сред жертвите. С нашия клас отивахме към „Индиго“, но автобусът на градския транспорт се забави много. Чакахме измръзнали на Орлов Мост при спирката преди Националния стадион. Рейсът закъсня повече от 40 минути. Бяхме супер ядосани, защото беше много студена вечер и краката ни бяха замръзнали. Когато отидохме вече вадеха труповете и ги завиваха с бели чаршафи. Тази гледка се е заглездила в съзнанието ми и не ме напуска и до днес. Тогава нямаше мобилни телефони, нито интернет. За секунди пред кабините на „Булфон“ се изви огромна опашка. Нямах фонокарта и помолих непознато момиче да ми даде нейната, за да звънна на родителите си. Когато мама вдигна домашния телефон едва не припадна. Плачеше и гледаше новините. Беше в неведение. Притесняваше се, че може да съм мъртва“, разказа за ТВМЕДИА 35-годишната Велислава Иванова, която по това време е била ученичка.
През лятото на 2014 г. от рак си отиде Наташа Кабакчиева, майка на едно от загиналите деца. Тя така и не успя да се пребори с онкологичното си заболяване, а нестихващата мъка по изгубеното дете не ѝ даваше сили и надежди за излекуване.
Наташа бе майка на Криси – пълна отличничка от математическата гимназия в София. Кабакчиева бе погребана в гроба на дъщеря си в същия ден, в който Кристина трябваше да стане на 26 години.
СНИМКИ: БУЛФОТО
https://youtu.be/Ra4g789lHx0