На днешната дата 21.07 през 1981 г. в София умира Людмила Живкова /1942 – 1981/.
Людмила Живкова е наричана още „бялата птица на българската култура“. Тя е жена, изпреварила времето, в което е живяла с поне 50 години, казват за нея днес приятели, които си спомнят нейната отдаденост в областта на образованието.
„Абсолютно съм убедена, че във всяко дете живее Творецът.
Детето е надежда, детето е вяра, детето е бъдеще, в името на което е необходимо да бъде изживян съзнателно всеки настоящ момент.
Ние трябва да създадем такива образователни центрове, които да дадат възможност тази интеграция между наука, изкуство и образование да се осъществява от най-ранна детска възраст. Това не трябва да бъдат тези сиви безлични сгради, с чинове, на които наказват децата да седят за няколко часа, а това трябва да бъдат сгради, построени сред природата, лаборатории, с всички необходими научни и културни пособия“, казва тя приживе.
От началото на 1981 година Живкова изпада в тежка депресия и спира да ходи на работа, като е обявено, че е излязла в отпуск. Според личния сътрудник на Тодор Живков Костадин Чакъров причина за това стават разкритията за корупционната афера в служба „Културно наследство“. Загрижен за състоянието ѝ, Живков прекарва 30 дни с нея в Боровец, докато на 20 юли тя заминава без предупреждение за София.
Според Димитър Мурджев Людмила Живкова е открита мъртва в 18 часа на 20 юли в банята на жилището си в Резиденция „Бояна“. В официалния акт, подписан от професорите Атанас Малеев, Йонко Белоев, Йордан Йорданов и Сивчо Сивчев, времето на смъртта ѝ е отбелязано като 2 часа на 21 юли 1981 година, а като причина е посочен „внезапно настъпил мозъчен кръвоизлив, и последвали тежки необратими разстройства на дишането и кръвообращението“.
Ранната смърт на Живкова става повод за различни хипотези. Тодор Живков, макар да смята смъртта ѝ за очакван резултат от тежкото ѝ състояние от предходните месеци, в по-късните си мемоари не изключва и някакво „външно вмешателство“. Руският журналист Аркадий Ваксберг смята, че тя може да е убита от съветските тайни служби, позовавайки се на недоверието, с което се отнасят към нея в съветското правителство, и опасенията, че в близко бъдеще тя може да наследи баща си начело на режима. Някои от близките ѝ, като Любомир Левчев, също смятат, че тя е отровена. Според друга хипотеза, поддържана от отявления критик на Живкови Петър Семерджиев, тя се самоубива след като съветски натиск блокира по-нататъшното ѝ издигане в йерархията на режима.
Националният дворец на културата (НДК) в София от смъртта ѝ до 1990 г. носи нейното име.
