Теорията на телегонията, която експертите по генетика изследват, предлага, че майчиният организъм може да прехвърли черти на предходния партньор на жената към децата си, дори ако този партньор не е биологичният родител на децата.
Това може да се случи, ако този предходен партньор е биологически по-силен от истинския баща.
Спорове сред учените продължават дълго време, като някои смятат, че това явление, наречено телегония, съществува само при определени видове с вътрешно оплождане и не е особено характерно за хората.
Но с развитието на технологиите и възможностите за по-точни наблюдения на процесите в женската полова система, се появяват аргументи в подкрепа на възможността за телегония и при хората.
Експертите отбелязват, че предходният партньор на жената може да оказва решаващо влияние върху потомството, което означава, че той, а не биологичният баща на децата, може да влияе върху генофонда на потомството.
Научно обяснение е, че семенната течност носи генетична информация и част от нея може да достигне до яйчниците и зародишния епител в женския организъм. Така сперматозоидите, като се разпадат до гени, могат да проникнат в клетките на зародишния епител. Този процес води до създаването на яйцеклетки, носещи гените на предходния партньор, които се проявяват чрез признаци в следващото поколение.
Въпреки че телегонията е доказана при множество експерименти и наблюдения в животинския свят, теорията все още е предмет на дебати в контекста на човешкия геном.
