Нов Васил Михайлов се появи на хоризонта. Този път в Русе.
Отново спортист.
Отново на 18.
Отново момче, накичено с медалите на спортните си постижения.
Като лошо дежавю Джан Махмуд ни напомни, че най-вероятно във всеки български град живее по един Васил Михайлов, който раздава улично „правосъдие“ спрямо своите убеждения. Убеждения на боец за убиване.
По ирония на съдбата точно вчера, в Деня на народните будители, се замислих как би трябвало да почитаме не само нашите духовни водители, а да отдадем заслуженото и на всички спортни дейци, треньори и ментори, посветили живота си на спорта и здравето на нацията ни.
Същата тази нация, която се топи скоропостижно, а според някои статистики – дори е първенец в черната класация. Данните буквално сочат, че в далчено бъдеще може да ни няма. Ще бъдем заличени от картата на света.
Васил и Джан обаче, тези 18-годишни момчета, пред които е бъдещето и пред които сигурно са били обещаващи спортни успехи, са решили да пренасочат прилива си на тестостерон в човеконенавистна агресия.
Признавам си, че не успях да изгледам докрай нито едно от видеата на побоищата им. Насилие и ужасяващи телесни повреди срещу абсолютно беззащитни граждани. Хора, които по никакъв начин не са предизивикали яростта на въпросните младежи.
Разрових се тук-там, защото се поинтересувах от двете момчета.
Джан от Русе тренира в Спортен Клуб „Кану-каяк“ Дунав – Русе. Има добре развита физика. Както и снимки с медали. Участвал е в първенства и ги е печелил.
Аналогична е ситуацията с пернишкия прокурорски син Васил Михайлов. 18-годишният е взел страха на цял град. Първо заради безмилостното си войнолюбие, второ – заради факта, че баща му е прокурор.
Васил също като Джан е обещаващ състезател. Има над 20 състезания по таекуондо Ай Ти ЕФ, над 3 състезания по бокс и две републикански състезания по кикбокс.
Младият боксьор също е позирал със знамето на България. Печелил е състезания. Имал е доста добри спаринги. По една или друга причина всички в миньорския град се разграничиха от него. Някои треньори обявиха, че не е кикбоксьор и само е опетнил реномето на спорта.
„Не култивираме рецидивисти и престъпници“, написа преди няколко месеца един от треньорите в Перник – Венелин Анков от СК „Боец“-Перник.
И с право.
Никой човек, ангажиран с каузата спорт, не би използвал физическото развитие за производство на биячи. Залите категорично не са фабрики за изроди.
Самата аз от скоро имам лични впечатления за бойните спортове. Когато имам време (което рядко се случва) посещавам тренировки по Бразилско джу-джицу. Опитвам се да боря стреса и тревожността, които на моменти ме поглъщат.
В залата на „Open Mat“ има и жени, но основно мъже. Битките са спортсменски. Хората са възпитани, научени да уважават противника и изглеждат доста качествени личности.
Но в стадото винаги може да има изключения. Като Васил и Джан.
Защо вместо да прославят градовете си със спортни постижения, опетниха родните си места и школите, в които тренират?
Причината се корени много по-дълбоко.
Често в семейството. Твърдо вярвам в генетичната предразположеност към агресия.
В личния пример на родителите.
В средата.
В приятелите.
В обкръжението.
Истината е, че социумът полудя.
Вижте социалните медии. Вижте улицата. Всеки е изнервен, бърза, никой няма търпимост.
Младите са нервотици с дълбоко сбъркани ценностни ориентири.
Те нямат мечти.
Държат се като емоционално осакатени, изгубени, объркани.
Искат да бъдат лоши, доминантни. Да унижават. Да причиняват болка.
Смятат, че физическата сила ги извисява и ги слага в друга категория.
За какво са ви тия медали, момчета?
Вашата истинска слава дойде с вашето личностно падение.
Не знам кой е по-виновен, като майка на две момчета се питам…
Вие ли сте виновни, или сте просто поредните жертви гнилия свят, в който същестуваме. Свят на морален упадък и тотален ценностен разпад.
Светът, който днес ражда чудовища.
Всички предавания на „Силуети“ може да гледате ТУК
