Гробът на писателя Йордан Йовков тънеше в забрава, обвит в треви и бръшляни на Централните софийски гробища.
На 15 октомври се навършиха 85 г. от кончината му, но изглежда панихида по този повод не е правена. Авторът на разказа за човешката надежда “По жицата“ почива до любимата си съпруга Деспина в Алеята на писателите на 35 парцел. До него се стига по алеята, която тръгва точно зад църквата в посока Католическия храм. Намира се на около пет минути пеша, вдясно от алеята, пише „Телеграф„.
Надгробният паметник на писателя напомня изображението на медал за храброст от 1915 г., присъждан на героите от Балканските и Първа световна война, в които писателят е участвал като офицер и военен кореспондент. Надгробието обаче не е военен паметник, а християнска плоча, която се поставя на заможни българи или известни личности със заслуги към държавата и обществото. Това пък коментира пред „Телеграф“ археологът Венцислав Гергов.
Прави впечатление, че гробът на Йовков е по-представителен от надгробието на друг голям български творец Антон Страшимиров, който си отива от този свят в същата година. Двамата ги свързват военните теми, като Страшимиров дори се смята за родоначалник на жанра. Критиката обаче по-късно признава разказите на Йордан Йовков от Балканските войни, Междусъюзническата и Първата световна за национално богатство, а някои от тях със заявка да влязат в световната литература по своята сила.
Поредицата е свързана с победите на ген. Колев, а „При езерото Туркойа“ е истински шедьовър на военния български гений в битката с казашката лава.
С по-скромна надгробна плоча е означен и вечният дом на любимата съпруга на Йовков Деспина. Той се влюбва в нея след драматичните си преживявания с Дора Габе и Елисавета Багряна. Деспина е протопип в красивия му разказ „Белите рози“ и „швейцарката“ в романа му „Чифликът край границата“.
Самата Деспина е завършила висшето си образование в Женева. Йовков често е използвал блестящите й знания по френски език в творческата си работа.
И ако днес съвременниците на писателя са оставили гробът му да потъне в забрава, то погребението на Йовков е било истинско събитие през 1937 г. Той е изпратен с всички държавни и религиозни почести. Получил е и любовта на народа в последния си земен път. И държавни и религиозни почести. Получил е и любовта на народа в последния си земен път.
