Убийството на възрастната жена във Велинград не е битово убийство, но дори и да влиза в параметрите на битово, то в себе си крие нещо повече.
Убитата жена (Бог да я прости) е виден бизнесмен и съветник от Велинград. Това, което знам е, че не е работила за интересите на гражданите в града. Същата преди няколко години бе пребита от двама маскирани, а също се знаеше, че й е поставяно взривно устройство в колата. Говореше се, че има неизчистени сметки с големи клечки из града.
Убиецът(по самопризнание) е Минчо Столарски – брат на известния бизнесмен Столарски, собственик на един от най-големите хотели във Велинград и един Бог знае още на какво. За Столарски се знае, че е от средите на бившия гербаджия Цветан Цветанов.
За мен това убийство, макар и последвано от самопризнание, не е битово. Поне това, което го е предхождало не е било битов въпрос, но нещата явно са ескалирали. Тепърва ще разберем.
Побиха ме тръпки, че в родния ми малък град, в който всички се знаем, е възможно да се случи това. Никога не съм разбирала съгражданите ми защо изпитват известни притеснения да говорят открито за ставащото в града, а то е, че ни обират хора с бизнес и интереси в града и града страшно запада. Че изпитват страх да се опълчат срещу неправдата и това, което се случва в града ни, а то е, че той бива превръщан в бунище пред очите ни.
Може би и затова не срещам никаква подкрепа в своето желание да правя неща, които да променят средата ни. Последно бях писала тук за случая, в който местен бизнесмен с помощта на кмета и част от общинските съветници се опитва да отчужди част от парк, дарен на велинградчани от нашите предци-велинградчани, за да си построи рестирант и паркинг към хотела. Спряхме процедурата по отчуждаване засега. Но това е капка в морето. Помня какво ме питаха всички тогава – не те ли е страх, по дяволите?
А аз съм обикновено момиче без никакви връзки и подкрепа – елементарен обект за елиминиране от пътя на мафията. Сега след случаят с тази жена, ме е страх, но и още по-неудържим е поривът да не скланям глава пред неправдата и безочливата арогантност на една мрежа от хора, които си мислят, че държавата ни е само тяхна.
Кръвта ми кипва само като си помисля, че тези хора въртят бизнеса си като смучат като кърлежи от нашето общо българско имане и че ако застанеш на пътя им, не изпитват притеснения да те смажат.
Бог да прости жената. И да не прощава на тези, които си мислят, че са нещо повече от когото и да е от нас, та могат да разполагат с живота му. Часовникът тиктака за тях.
