Само ден преди Великден през 2оо9 г. в София пред нощен клуб умират две момчета – националният състезател по хокей на лед Кирил Въжаров (21) и неговият приятел Васил Насков Александров (24).

Васко избрал именно централния клуб „Соло“, за да отпразнува своя рожден ден и поканил компания от момичета и момчета. Младежите смятали дискотеката за прилична – в нея никога не ставали проблеми, а контингентът не бил от най-лошите.

По ирония на съдбата въпросният бар се намира на метри от Съдебната палата. На няколко крачки от нея издъхват рожденика и неговия приятел – хокеиста Кирил.

Отиват си от остра кръвозагуба. След спречкване, прераснало в бой на две компании, три момчета са ранени опасно. Кирил и Васил издъхват. Единият на тротоара пред несъществуващата вече дискотека „Соло“, а другият умира в „Пирогов“.

Третият ранен се казва Кирил Димитров. Той е настанен във ВМА с дълбока прорезна рана, която е стигнала чак до белия му дроб.

Оцелява по чудо. Неговите приятели нямат този късмет, тъй като хладното оръжие разкъсва аортаите около сърцата им.

Случаят влиза във всички новинарски емисии. Задържан за престъплението обаче няма, въпреки че полицията вече работи по версията именно Илиян да е отнел животите им.

 

Илиян завършва езиковата в Перник с английски и италиански. Бил е отличник. Местни дори разказват, че е бил изключително умен и находчив, природно интелигентен и възпитан. След средното записва висше – софтуерни науки в Нов Български. Остава да живее за постоянно в София. Във въпросната нощ той е бил с няколко чужденци, тъй като работил в естонска фирма за технологии. Едно от момичетата – Мария, прибира на влизане в „Соло“ сгъваем нож, тъй като охраната проверява основно мъжете. Естонката минава между капките, а после връща ножа на Илиян.

След убийствата тя го пита дали е използвал този нож, но Тодоров отрича пред нея. Периничанът е обявн за национално издирване и изненадващо, няколко дни по-късно, в Перник заедно със своя адвокат той се предава на полицията. Илиян е син на тогавашния шеф на БСП в Перник Венцислав Тодоров. Бащата подава оставка от ръководните постове и общинския съвет в миньорския град.

Тодоров отрича пред разследващите да е използвал нож и катерогично заявява, че се е бил с голи ръце. Не е намушквал никого. Избягал от страх, тъй като по троторара имало много кръв.

Междувременно криминалисти намират в дома му риза с кървави следи. ДНК експертизата категорично сочи, че материалът отговаря на генетиката на починалите от раните си момчета Кирил и Васил.

Камерите пред заведението обаче не са заснели убийствата и съдиите смятат, че няма достатъчно доказателства за вината на Илиян. Никой от свидетелите на боя не вижда Тодоров да намушква момчетата. Било тъмно, а и те са се сбили там, където няма достатъчно осветление. 

Апелативният съд смята, че не може с категоричност да се каже, че Тодоров е извършил престъпленията. Съдия Румяна Ченалова чете оправдателна присъда, а обществото реагира бурно и вини Темида в липса на справедливост и задкулисие.

Малко след това изненадващо съдът отменя решението си и постановява доживотен затвор. Тази присъда е потвърдена и от ВКС. Преди да бъде въдворен в затвора обаче Илиян изчезва.

Той бяга, за да не излежи доживотната си присъда за смъртта на 21-годишния Кирил Въжаров, вратар на националния отбор по хокей на лед и 24-годишния Васил Александров.

Родителите на Илиян са били наясно, че доказателствата срещу сина им са неоспорими и затова са побързали да го изведат от страната, преди доживотната му присъда да стигне до Върховния касационен съд.

Перничанинът опита да се укрие още в нощта на убийството и се предаде едва, след като беше обявен за национално издирване. Той се яви пред полицаите с променена външност – с изрусена коса и изрязани до кръв нокти, за да не може да бъде иззет биологичен материал за експертиза.

 

Бил е укриван от родителите си, които вероятно са го накарали да не признава нищо, въпреки, че веднага след убийството Илиян споделил за стореното пред таксиметров шофьор. Въпросният шофьор Людмил с категоричност разпознава именно Илиян, който, качвайки се в таксито, бил изключително притеснен. 

Имал рани по лицето, треперел целия. Набрал по телефона негов приятел и му казал: Чакай ме в Красна поляна. Направо им еб*х майката на тия тримата“.

Людмил се притеснява от чутото и пита Илиян дали има общо с мелето. Младежът казва: „Не! Карай по-бързо, давай газ“. Шофьорът обаче го отрязал с мотива, че навсякъде има камери и полиция и не иска излишни актове за превишена скорост. Връщайки се на мястото на инцидента таксиметровият шофьор вижда локви с кръв и безжизненото тяло на едно от момчетата. Другото вече било откарано с частен автомобил (на един от охранителите) в „Пирогов“. Впоследствие показанията на шофьора се оказват решаващи за доживотната присъда, която получава Илиян.

Близките му били готови на всичко, само и само чедото им да не изгние доживот в затвора. Когато през 2011 г. Илиян бе оправдан и освободен на първа инстанция и по-късно изчезна от България, баща му се кълнеше, че никъде не е заминавал.

Бабата му Стоянка също беше категорична, че той не се крие. “При техните си е. Ако искате да знаете – момчето ни е невинно!”, заяви тя. Затова пък майката посъветва чрез медиите синчето си да не се връща в България, с което потвърди, че Тодоров вече е зад граница.

Разследващите тогава установиха, че убиецът е продал един от апартаментите, който се води на негово име. Документите по сделката били оформяни от следствения арест. Баща му също продал набързо два имота. Парите най-вероятно са използвани от Илиян за бягството му, смятат полицаи. Младежът имаше и време да се подготви да това.

През декември 2011 г. съдия Румяна Ченалова скандално оневини убиеца и оповести мотивите си след 4 месеца и половина. Именно оправдателната присъда помогна на Тодоров да се измъкне от правосъдието и да подготви бягството и живота си зад граница. Според Михаил Въжаров – бащата на убития Кирил, решението на Софийски градски съд е било взето под натиск и единствено младши съдия Мария Дончева не се е поддала. Тя подписа присъдата с особено мнение и изрази увереност, че точно подсъдимият е извършил двойното убийство.

Години по-късно срещу Ченалова беше повдигнато обвинение, че чрез бездействието си е подпомогнала двойния убиец.

Психолози: Илиян лесно се засяга

„Илиян лесно се засяга, когато му е нанесена обида, и се затваря в себе си. Чувства се потиснат“, обясняват специалисти, участвали в съдебнопсихиатрична експертиза по делото.

Бил неотстъпчив, но взискателен към себе си и околните, дори претенциозен. Понякога изглеждал откъснат от другите. Имал склонност към недоволство, самонадценяване и егоцентризъм. Експертите обаче отхвърлят хипотезата, че той е бил в състояние на афект при убийствата.

В ареста Илиян се оплаквал от сърцебиене, задух и високо кръвно. Получавал кризи през няколко дни вечерно време, особено при силно притеснение и стрес. През юни 2009 г. бил на лечение в затворническата болница. Оплаквал се от болки в сърцето, тремор и изпотяване.

В нощта на убийството обаче се чувствал добре, бил в настроение. Изпил около 850 мл бира, но твърди, че не бил пиян. При разпитите обяснил, че момче от другата компания е ударило негов приятел „със стъклария по главата“. Хванал го за врата, „тряскал го в капак на кола“, започнал да го души и да вика: „Педерастче мръсно, ще те убия.“ В мелето Илиян пък бил ударен в челото. „Причерня ми, не знам от удара ли, усещах притъпена болка в тила“, обяснявал той. Негов колега му казал да бяга и той се качил в първото такси. Разбрал за убийството в полицията едва след като се предал. 

Намират телефон, скрит в килията му

Kилия №19 на Националната следствена служба.

През малкото й прозорче мъждука светлина, която едва достига до леглата вътре. Едното е на Илиян Тодоров, а другото – на съкилийника му Димчо Т., срещу когото се води разследване за наркотици.

На 28 февруари вътре е потискащо и студено. Вратата се отваря. Разпоредена е изненадваща проверка – личен обиск и претърсване.

В малката стаичка има портативен телевизор. Точно в него надзирателите попадат на неочаквана находка – мобилен телефон SAGEM 226, SIM карта и батерия.

Илиян и Димчо обаче твърдят, че телефонът не е техен и не знаят как се е оказал в телевизора. По случая е разпоредена проверка.

Камерите “изпуснали” убийството

Видеокамерите на клуб „Соло“ са заснели участници в мелето, но не и самото двойно убийство, става ясно от експертен анализ на записите.

Криминалисти проверили флаш карта и дискове с кадри за времето от 3,30 до 4,30 ч на 18 април. Сравнили 7 от кадрите със снимки на младежите. Според тях на записа се вижда група, която води ръкопашен бой, но не и ножът на престъплението. Илиян е разпознат, докато се качва в таксито. Качеството на изображението обаче не е добро поради ниска разделителна способност и липса на достатъчно осветление на улицата. Част от останалите заснети лица са отдалечени. Разпознати са след сравнение със снимки, но не може да се каже с точност кой какво прави. 4

2010 по време на делото и преди да избяга

На заседанието по делото „Соло“ за убийството на Кирил Въжаров и Васил Александров бяха разпитани сестрите Мина и Александра Иванова, които са присъствали в нощта на двойното убийство и са били от компанията на загиналите момчета.

Показания в съдебната зала даде и таксиметровият шофьор – Людмил Иванов, при когото се е качил обвиняемият за двойното убийство Илиян Тодоров минути след инцидента.

Тъй като таксиметровият шофьор не можа да си спомни много подробности от нощта на инцидента и си противоречеше в част от показанията, по искане на прокуратурата, съдът прочете показанията на Иванов. Те са направени пред съдия на 27 май 2009 г.

Според показанията му тогава той е бил в таксито си и е изчаквал клиенти близо до Съдебната палата. Не е видял инцидента пред дискотека „Соло“, но е забелязал много хора на групи на пешеходната пътека на бул. „Витоша“.

Две момчета са отишли до таксито. Едното се е качило на задното място зад шофьора. Другото момче е отворило предната врата до шофьора, но не се е качило и се върнало, за да намери приятелката си.

По думите на таксиджията, момчето на задната седалка е било притеснено. Той разпозна в съдебната зала подсъдимия Илиян Тодоров и заяви, че именно той се е возил в автомобила му през нощта на 17 срещу 18 април 2009 г.

Тодоров му казал да кара към „Красна поляна“, но не е посочил точен адрес. Малко след това е поискал шофьорът да кара по-бързо, но Людмил Иванов му е отказал и обяснил, че има камери и полицейски патрулки.

Тодоров заявил: „На тия тримата им еб*х майката“. Таксиджията го попитал дали се е случило нещо, а Тодоров отговорил, че са се сбили и някой го е ударил с чаша по лицето, след което показал драскотина. Людмил Иванов го попитал дали има нож в себе си, а Тодоров отговорил, че няма.

Илиян Тодоров обяснил, че някакви хора са закачали гаджето на приятеля му. „Тука, виж какво ми направиха. Какво ще кажа на нашите?! Личи ли?“, питал Тодоров и показвал драскотината.

Клиентът му провел няколко разговора в таксито, като шофьорът не разбрал с кого разговаря Тодоров. Той само повтарял: „Взехте ли такси? Бързо! Ще ви чакам в „Красна поляна“.

Маршрутът, по който е минало таксито е от бул. „Витоша“, по „Алабин“ през площад „Македония“, бул. „Ив. Евстатиев Гешов“ и ул. „Възкресение“.

На светофара малко след пазарчето на ул. „Възкресение“ Тодоров поискал да слезе. Сметката му била около 3 лв., но той оставил 10 лв., без да иска ресто.

Таксиметровият шофьор обясни, че на излизане Тодоров отново се обадил на някого.

Свидетелски показания дадоха още и двама охранители в клуб „Соло“, сервитьорката Каролина Андреева, както и двама от компанията на пострадалите момчета – Димитър Димитров и Михаела Михайлова.

Свидетелите не можаха да предоставят на съда конкретна информация за побоя пред дискотеката, тъй като не са били преки свидетели на случилото се.

След това показанията си даде Кирил Димитров – участник в разправията, при която загинаха двама негови приятели, самият той бе ранен.

Пред съда обаче Димитров каза, че не знае кой го е наръгал, както и не е видял кой е наръгал двамата му приятели.

Кирил Димитров разказа спомените си, че разправията е започнала всъщност между него и момче на име Стефан, който бил с очила, от друга компания в клуба.

Димитров се ядосал след реплика „Какво ни казваш „на здраве бе“, говедо“ и отишъл да се обяснява със Стефан. Тогава чул и псувня по адрес на приятелката си от момче от същата компания, но изречена на английски. Доколкото Димитров успял да си преведе – „Да го начукам на твоята приятелка“.

В този момент – докато се обяснявали със Стефан – Кирил Димитров видял обвинения за убийствата Илиян, след това обаче Илиян изчезнал от полезрението му.

Побоят започнал с блъскане и удари, при които Димитров не помни с точно противниците си – удрял „напосоки“.

В един момент той видял Васил – едно от загиналите момчета – да лежи на земята облян в кръв и тогава останалите се разбягали.

Кирил Димитров видял жълта кола (предполага, че това е такси) и тръгнал да се връща към клуба. Едва тогава усетил, че гърбът му е мокър. Приятелите му казали, че е ранен, а охраната на клуб Соло му помогнала.

300 000 лв. кръвнина поискаха родителите на убития пред столичния клуб „Соло“ Кирил Въжаров.

Родителите на другата жертва Васил Александров поискаха общо 400 000 лв. кръвнина.

Обезщетение поиска и намушканият при инцидента Кирил Димитров, като гражданският иск е в размер на 150 000 лева. 

Общо исковете по делото възлизат на 850 000 лв.

Днес по-рано, след близо 13 години в неизвестност, Илиян Тодоров бе заловен на летище Ташкент в Узбекистан. Българинът се е опитал да лети за Истанбул, но граничните власти се усъмнили, че паспортът му е фалшив. След справка на снимки от Института по криминалистика към МВР става ясно, че лицето е именно Илиян Тодоров, издирван и от Интерпол.

„Нашата адвокатка ми каза, че имаме правна договорка с Узбекистан и най-вероятно ще бъде екстрадиран. Кога – не знаем“, посочи бащата  на Кирил Въжаров.