Преди старта на петата по ред предизборна кампания за парламент е време да признаем за разпада на политическата ни система, вкарваща държавата ни от криза в криза.
Роенето на партии с цел домогване до властови позиции и / или прескачане на бариерата, която да им осигури субсидии, лицемерните обещания за промяна от стари комунистически муцуни и новоизлюпени вносни политици, заигравката със страховете и надеждите на народа, многобройните послания, отправяни от партийни лидери, притежаващи повече политическо безсрамие, отколкото добродетели, невъзможността да бъде съставено надеждно коалиционно управление, неразпознаваемите и не харесвани от народа кандидати – депутати, изникнали от нищото, но промотирани пред когото трябва, шумните, изричани в ефир твърдения, оставащи недоказани са сред основните причини за спада на доверието на хората към полиците ни и за объркаността и пасивността.
Истината е, че хората са отвратени. Хората са апатични и все по – малко от имащите право на глас ще го упражняват на предстоящите избори.
Съпътстват ни брутална инфлация, спекула с цените на стоки и услуги, масово обедняване и задълбочаващи се кризи в икономически, социален и здравен аспект. И много духовна нищета ни преследва.
Вместо да смекчат тона, народните ни избраници в 48 НС започват да чертаят още повече разделителни линии по между си, а от тук идва и въпросът – как ще се коалират след следващите предсрочни парламентарни избори.
Важен въпрос е и какво успяха да свършат за четири месеца в НС.
Наблюдаваме и опити за приемане на промени в законодателството в последните дни, писани на крак, с пороци, с несъвършенства, недообмислени, противоречащи на основния закон, както и жалки опити за разрешаване на казуси от създавани временни комисии в НС. Ще дам пример с казуса с Международния панаир в Пловдив, който е сложен, с дълга, мъглива предистория и не може да бъде разрешен нито за един ден, нито от една временна комисия в оставащия кратък животец на 48 НС! Няма време и да бъдат установени фактите и обстоятелствата, свързани с поемането на пълния контрол на панаира.
Отделно, спорен е въпросът дали парламентът има някакво правно основание да се занимава с търговски взаимоотношения между общинска и частна собственост.
Тази комисия е създадена с ясното съзнание, че действията, които ще извършва ще са чисто политически.
Предполагам се досещате, че няма как комисията да излезе с крайно решение, нито да разреши проблемите.
Просто началото на предизборните борби е вече поставено, а ние ставаме свидетели на поредните панаири!
Измества се умишлено фокусът от истински значимите теми в Държавата. Оставаме с неприет бюджет. Не можем да се възползваме от средствата по Плана за възстановяване и устойчивост. Не са налице марки срещу инфлацията и спекулата в цените.
Инициираните подписки по темите за или против въвеждането на еврото в България и необходима ли е промяна формата на държавно управление – от парламентарна република към президентска република целят единствено да възбудят политическото внимание на гражданите.
Затова се провеждат в този момент – преди старта на следващата кампания. Референдумът не е начинът, по който могат да се решат тези въпроси. Необходимо е свикване на ВНС, което изглежда невъзможно предвид острата разделеност между представителите на различните политически сили в НС.
Добавям ожесточената манипулация чрез медии и публикации и ето, че тезата ми за объркаността сред народа и за разпада на политическата ни система все повече се потвърждават.
Оттук насетне неизвестните са много.
В заключение ще кажа, че използването на властта за лична изгода поражда пороци и зависимости, а използването на властта за общото благо поражда добродетели. Добродетели според Цицерон са истина, справедливост, следването на обществено значими / общественополезни каузи и умереността.
Уви, в днешната ни политическа реалност тези добродетели не са актуални. Размити са понятията за добро и зло, за справедливо и неправилно.
И знаете ли – истинска съдебна реформа ще има не със смяната на главния прокурор, а с приемането на нови нормативни текстове, което зависи само и единствено от тази, които посочваме да ни представляват в НС.
Затова нужни са ни нови хора. Нови водачи. Нови политици. Нови апостоли, в които да се вслушваме внимателно и да последваме, когато им повярваме.
Бог да ни закриля!
*Невена Иванова, юрист – Сдружение „За независима съдебна власт“
