Злорадството, което се лее из Фейсбук за смъртта на Дария Дугина, е отвратително и позорно и по нищо не се отличава от злорадството на някой ислямски терорист за 11 септември или на някой кадировец.
Така ли ще прекратят тази война, така ли ще победят? Очевидно не такива са им надеждите. Какво може да донесе такава смърт? Нищо добро на никого със сигурност. Учудвам се как все още не са се появили конспиративни теории, че Путин лично е поръчал този атентат, за да има повод да въведе военно положение и да започне чистки в Москва…
Реакцията на този тип „граждани“, повечето с украински знаменца или друг тип агитационни стикери, показва степента на озверяване, постигната от тоталното медийно въздействие върху тях. У тези хора вече не е останало почти нищо човешко – те са си стерилизирани и чипирани, готови са за по-нататъшни експерименти. За тях изобщо не е важно, че дотук умряха над 100 хиляди украинци и десетки хиляди от армията на Русия, че Европа е на прага на невъобразима криза, и че тази война реално можеше изобщо да не започва.
Не им пука, че ще продължат да умират хора и от двете страни. Дълбоко в себе си са наясно как ще завърши тази война, но това е без значение за тях. Реализмът вече е заменен просто с религиозна отдаденост на правата вяра. Те вече са отвикнали да водят спор, да се аргументират – само стрелят с кратки, предварително сдъвкани от услужливи американски медии фрази.
Единственото, което ги вълнува, е да дават израз на примитивните си емоции – дори не бих ги нарекъл емоции, а животински инстинкти. Това са хора, докарани до най-ниската степен на еволюцията. Ходещи скотове с тротинетки, вейпове, айфони и мъгове с лате. Днес ще се кефят за нечия смърт, утре ще атакуват някой свой довчерашен приятел с какви ли не обиди, вдругиден ще обявят, че някой им е виновен за някакъв техен личен неуспех…
Срещу това стадо все още няма ясно оформена съпротива. Но то тепърва ще става все по-отвратително и ще поражда реакция. Едно е сигурно – енергията да мразиш е силна и лесна за освобождаване, но поражда спираловидно затъване надолу в себесъжаление и депресия. Следете фейсбуците на всеки от злорадстващите – сега ликува от нечия смърт, а друг път ще се вайка за собственото си нещастие и ще чака помощ. Но от себеподобните си няма да я получи…
*Коментарът е на журналиста ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ,
От 2011 г. създател и редакционен директор на най-голямото месечно списание у нас BIOGRAPH.
Само за няколко минути Андреева получи хиляди коментари, че реакцията ѝ е човеконенавистна, лицемерна и отвратителна, предвид факта, че е майка и лекар, който лекува деца – педиатър.
„Какво човешко същество трябва да си, за да се зарадваш за смъртта на едно невинно младо момиче? 92-ри набор, в разцвета на силите си, пред нея до вчера беше животът“, пишат разгневени фейсбук потребители.
След два часа Таня Андреева изтри публикацията си и се извини на всички засегнати.
Редица политически опоненти обаче смятат, че в действителност тя не съжалява за написаното, а просто е била принудена от ръководството на партията да поднесе извиненията си, тъй като се намираме в предизборна кампания.
