Поредно изказване на трансджендъра Емили Йорданова в публичното пространство скандализира социалните мрежи.
Най-новото ѝ интервю пред печатна медия шокира мнозина, особено хората с по-консервативни възгледи.
В интервю за „Уикенд“ Емили казва, че би трябвало всички изоставени деца, настанени в домове за сираци, да бъдат осиновени от гейове и лесбийки.
Нещо повече, тя (държи да се изписва в женски род, нищо, че е роден като биологичен мъж) твърди, че се радва, задето нейните родители са вече покойници и не я тормозят.
Ето част от интервюто (без никаква редакторска намеса):
– Ти би ли осиновила дете?
– Все още съм малка, но като порасна, бих го направила, нищо, че съм лесбийка и транссексуална. Децата в домовете не бива да са там, там ги тормозят постоянно, не ги третират добре. Тези деца трябва да ги дават на лесбийките, гейовете и транссексуалните.
– Ти не си израсла в дом, но била ли си тормозена като дете?
– Да и това е хубаво да подчертая, че моите родители бяха много лоши, много гадни хора. Постоянно ми се караха и се държаха лошо с мен. Даваха ми по малко джобни пари, бяхме бедни, постоянно имаше скандали и обиди. И не ми позволяваха да ставам момиче, а аз още от малка исках да съм момиче, от 5-годишна искам да ставам жена! Още от тогава мечтата ми беше да съм Емили!
– Да, ама Емили, не много родители в България могат да си позволят да дават много джобни пари на децата си…
– Не, не е за това. Като цяло бяха много лоши родители, които не ми позволяваха да бъда себе си. С майка ми винаги сме се били когато стане въпрос за сексуалността ми, защото аз хем харесвам жени, хем самата искам да съм жена. И майка ми мразеше много това. Беше против да си сменя пола и много често сме се били!
– Физически бой или словесен?
– Бой, да, бой! Като цяло и майка ми, и баща ми, те са починали, както се казва, лека им пръст, не че тяхната е лека, два кубика… И другото, което искам да кажа, е че хич не е хубаво да живееш в семейство, в което те обиждат всеки ден и не ти позволяват да бъдеш себе си. С баща ми съм имала история, в която сме се били много, защото той хептен не ме приемаше – биеше ме, налагаше ме с юмруци. Но аз като побеснях един път, ще го споделя и с вас, хванах един нож и го наръгах в ръката. Това го направих за защита, защото ме биеше във врата и аз хванах един нож и го ръгнах.
– Ти едно дете ли си?
– Да, едно дете съм, но въпреки това те не ме обичаха.
– Кога починаха родителите ти?
– През 2017 г. баща ми почина от инсулт, а майка ми от рак на белите дробове през 2018 г. Те много пушеха, баща ми много пиеше. Но бих казала, че изобщо не съжалявам, че са починали! Защото животът ми в София е много по-добър, защото тук всички ме приемат каквато съм. Бях на 16 години, когато ги загубих и се наложи 2 години да живея при моите вуйна и вуйчо, където ситуацията беше още по-зле. Там абсолютно не одобряваха лесбийки, транссексуални и постоянно ме обиждаха и се карахме. Скандали, побоища и там, обръщане на маси, чупене на чинии, идваше полиция, беше много страшно!
