Виктор и Игор – маниаците, заснели 21 убийства

Виктор и Игор – маниаците, заснели 21 убийства

Днепропетровските маниаци са двама украински младежи, извършили серия от убийства в украинският град Днепропетровск през юни и юли 2007 г. Случаят им придобива допълнителна популярност поради факта, че убийците заснемат на видео някои от престъпленията си и един от тези записи изтича в интернет. Виктор Саенко и Игор Супрунюк са обвинени в 21 убийства.

Убийствата

Първите две убийства се случват в нощта на 25 юни 2007 г. Жертвата е 33-годишната Екатерина Илченко, която се прибира към къщи след гостуване у приятелка. Според показанията на Саенко, той и Супрунюк са „излезли да се разходят“. Супрунюк е носел чук. Когато Илченко е минала покрай тях, той „се е завъртял“ и я е ударил с чука по главата. Тялото на Екатерина е открито от собствената й майка в 5:00 ч. сутринта.

Само час след първото убийство двамата младежи нападат следващата си жертва, Роман Татаревич. Той спи на една пейка недалеч от първото местопрестъпление. Главата му е премазана до неузнаваемост от многобройни удари с тъп предмет. Пейката, на която е открито тялото му, се намира точно срещу сградата на местната прокуратура.

На 1 юли в близкия град Новомосковск са открити телата на още две жертви – Евгения Гришченко и Николай Серчук.

В нощта на 6 юли в Днепропетровск са убити още трима души. Първата жертва е наскоро освободеният от служба войник Егор Нечволода, който е пребит до смърт, прибирайки се от нощен клуб. Неговата майка открива тялото му на сутринта край кооперацията, в която живеят. След него е убита 28-годишната нощна пазачка Елена Шрам.

Според признанията на Саенко, Шрам е идвала към тях, когато Супрунюк я е ударил с чука, който е криел под ризата си, и е продължил да я удря, след като жената е била вече паднала на земята. Тя е носела торба, пълна с дрехи. Двамата убийци са взели торбата, използвали са дрехите, за да почистят чука и след това са я изхвърлили. По-късно същата нощ убиват Валентина Ганжа – майка на три деца, омъжена за инвалид.

На следващия ден, 7 юли, две 14-годишни момчета от Подгородное, тръгнали за риба, са нападнати посред бял ден. Едното момче, Андрей Сидюк, е убито, но другото – Вадим Ляков, успява да избяга.

Андрей Сидюк
Андрей Сидюк

На 12 юли 48-годишният Сергeй Яценко – инвалид от скорошна битка с рака – изчезва с мотоциклета си. Тялото му е открито четири дни по-късно, като въпреки летните горещини, по него ясно си личат следите от брутални удари.

Следват още тринадесет убийства. Често в един ден са откривани по няколко тела. В допълнение към по-ранните случаи, в периода от 14 до 16 юли са намирани по две жертви на ден. Жертвите изглежда са подбирани произволно. Повечето от тях са уязвими мишени – жени, деца, възрастни хора, скитници и пияници.

Повечето от жертвите са убити с тъп предмет – чук или арматурен лост. Ударите са насочени главно към лицата им, премазвайки ги до неузнаваемост. Много от тях са обезобразени, изтезавани, а в някои от случаите очите им са извадени, докато са още живи. Една от жертвите е бременна жена, чийто ембрион е изрязан от утробата й. Никоя от жертвите не е била подложена на сексуално насилие.

Някои от жертвите са ограбени, като мобилните им телефони и други ценности са продадени в заложните къщи в града.

Убийствата покриват доста обширен географски район. Освен в самия град, много от тях са извършени в прилежащите райони на Днепропетровска област.

Разследването

Официална връзка между убийствата не е направена чак до нападението над двете момчета от Подгородное на 7 юли. Оцелелият Вадим Ляков първоначално е арестуван по подозрение в убийството на приятеля си. Полицията му отказва правото на адвокат и той е бит по време на разпита. Скоро става ясно, че момчето не е отговорно за смъртта на приятеля си и че убийството е част от серията. Ляков помага на следователите да създадат скица на нападателите.

Няколко дни по-късно, на 14 юли, 45-годишната Наталия Мамарчук кара скутера си в близкото село Дийовка. Докато минава през горист участък, двама мъже я повалят на земята. Пребиват до смърт падналата жена с чук или метална тръба. Когато престава да мърда, двамата се качват на скутера й и отпрашват. Няколко местни жители стават свидетели на нападението от разстояние.

Опитват се да догонят нападателите, но бързо ги изпускат от поглед. Две местни деца също виждат убийството от непосредствена близост, скрити в палатката си само на метри разстояние от случилото се. Те осигуряват подробно описание на убийците, съвпадащо с онова, дадено от Ляков. От Киев бързо е сформиран разследващ екип, начело с криминален следовател Василий Паскалов. Ловът се превръща в приоритетна задача на повечето от местните органи на реда и по случая работят около 2 000 полицаи.

Първоначално разследването е пазено в тайна. В медиите не е пусната официална информация за убийствата и местните хора не са предупредени за опасността от нападения, нито са осведомени за описанието на извършителите. Все пак слуховете за убийствата карат местното население да си стои по домовете след залез слънце. Впоследствие полицията разпространява избирателно скици и списъци с откраднато имущество из заложните къщи. Откраднатите вещи започват да се появяват в заложните къщи в район Ленински в града. Тази следа бързо довежда до идентифицирането на заподозрените.

Арест и процес

На 23 юли 2007 г. са арестувани трима заподозрени . Игор Супрунюк се опитва да продаде мобилния телефон на една от жертвите в заложна къща, искайки за него 150 гривни (около 20 долара). Когато включва телефона, за да покаже, че работи, устройството е проследено от органите на реда. Той и Виктор Саенко са арестувани на касата на заложната къща. Техният близък приятел Александър Ганжа е арестуван в дома си, като преди това успява да пусне другите откраднати телефони в тоалетната. Те са извадени, но цялата информация в тях е унищожена.

Арестът на маниаците
Арестът на маниаците

Тримата младежи са обвинени в 29 престъпления, сред които 21 убийства и още 8 нападения, в които жертвите са оцелели. Супрунюк е обвинен в 21 углавни убийства, 8 въоръжени грабежа и насилие над животни. Саенко е обвинен в 18 убийства, 5 грабежа и също в насилие над животни. Ганжа е обвинен в 2 въоръжени грабежа.

Научи повече за:   Сеито Сакакибара: Ученикът убиец от Кобе

И тримата си признават бързо, макар че по-късно Супрунюк оттегля признанията си. Процесът започва през юли 2008 г. Супрунюк пледира за невинен, а другите двама за виновни.

Доказателствата на обвинението включват кървавите петна по дрехите на обвиняемите и видеозаписи на убийствата. Защитата стои зад тезата, че хората на записите не са подсъдимите и обвинява разследването в сериозни пропуски. Обвинението иска доживотни присъди за Саенко и Супрунюк и 15 години тежък труд за Ганжа. В Украйна няма смъртно наказание.

Тримата приятели

Тримата обвиняеми са дългогодишни приятели, които заедно са ходели на училище.

Александър Ганжа
Александър Ганжа

Саенко и Ганжа са приятели от малки. Супрунюк се премества в този район по-късно и тримата стават близки в трети клас. Другите две момчета са добри ученици преди появата на Игор. Един от техните учители описва Супрунюк като срамежливо и отдръпнато момче, което обаче често се бие и се забърква в неприятности.

Още в пети клас момчетата успяват да се сблъскат със закона, когато са хванати да замерят с камъни минаващите влакове.

В осми клас тримата намират още допирни точки помежду си. Саенко и Супрунюк се страхуват от височини, както и от по-силните училищни побойници. Двамата решават да излекуват страха си като се провесват от балкона на 14-ия етаж. Това изглежда премахва ужаса им от високото. Ганжа е най-страхливият от тримата. Той има фобия от кръвта и дори отказва да изкъпе котката си от страх, че ще го одраска. Супрунюк предлага да заздравят духа си като измъчват бездомни кучета. Момчетата провесват кучетата от някое дърво, изкормват ги и се снимат с висящите им трупове. Обвинението показва много от тези снимки по време на процеса.

Супрунюк цинично се криви до трупа на убито куче
Супрунюк цинично се криви до трупа на убито куче

На някои от тях момчетата рисуват свастики и други символи с животинската кръв и отправят поздрава на Хитлер. На една от снимките Супрунюк позира с „Хитлеров мустак“. Той е роден на същата дата като фюрера, 20 април, и често със задоволство отбелязва този факт.

Кървава свастика нарисувана с кръвта на убито куче
Кървава свастика нарисувана с кръвта на убито куче

В съда е показан и дълъг видеозапис, на който тримата измъчват бяла котка. Те изработват кръст от две дъски и заковават котето на него, след това стрелят по животното с два пистолета, като напълват устата му с пяна и лепило, за да приглушат писъците му.

Саенко и Супрунюк позират с трупа на бялата котка
Саенко и Супрунюк позират с трупа на бялата котка

Когато момчетата са на 17 години, Супрунюк пребива местно момче, открадва колелото му и го продава на Саенко. И двамата са арестувани, но не влизат в затвора заради възрастта си.

След завършването на гимназията Ганжа се захваща с разни временни работи по заведенията и в строителството. По времето на ареста си е безработен от известно време. Саенко посещава металургичен институт и работи като охранител. Супрунюк се води официално безработен, но изкарва прехраната си, карайки незаконно такси. Колата, деу „Ланос“, е подарък от родителите му за рождения му ден.

Няколко месеца преди началото на убийствата Супрунюк – с помощта на Саенко и Ганжа – започва да обира пасажерите си. Очевидците описват зелено деу, с маркировка на такси, като колата видяна на местопрестъпленията. Според признанията на заподозрените, някои от жертвите са били пътници в нелицензираното такси на Супрунюк. Ганжа взима участие само в един инцидент, в който са ограбени двама мъже и отказва да се замесва в следващите нападения.

Игор Супрунюк
Игор Супрунюк

Местните медии скоро разбират, че заподозрените са деца на богати и влиятелни родители, които имат връзки с органите на реда. Бащата на Игор Владимир Супрунюк споделя в интервю, че често е летял като пилот с бъдещия президент на Украйна Леонид Кучма и продължава да бъде негов личен пилот и след издигането му във властта. Местните власти първоначално споменават предполагаемото влияние на семействата на заподозрените, но впоследствие отричат роднините им да са упражнявали натиск върху разследването и заявяват, че младежите произлизат от бедни семейства. Въпреки това Виктор Саенко е представляван в съда от своя баща – адвокат Игор Саенко.

Мотивът

Обвинението не установява специфичен мотив, стоящ зад убийствата. Медиите съобщават, че убийците са планирали да забогатеят бързо, продавайки видеозаписите от престъпленията си. Приятелката на един от тримата разказва, че са възнамерявали да направят 40 записа на отделни убийства. Това е потвърдено от съученик на убийците, който често е чувал, че Супрунюк държи контакт с неизвестен „богат, чуждестранен собственик на сайт“, който му е поръчал 40 снъф филма и е щял да плати за тях огромна сума пари. Властите отричат убийствата да са били извършени с тази цел, тъй като по време на разследването не е открито нищо, което да навежда на подобно заключение. Един от следователите казва: „Смятаме, че са го правели като хоби, за да имат колекция от спомени, на която да се радват като остареят“. Заместник-вътрешният министър коментира: „За тези младежи убийството е забавление, подобно на лова“.

Супрунюк позира с чук
Супрунюк позира с чук

На процеса става ясно, че Игор Супрунюк е събирал изрезки от вестниците, разказващи за случая. На някои от фотографиите от убийствата има бележки от рода на „Слабите трябва да умрат. Най-силните ще владеят“.

Научи повече за:   Освободиха ученик, несправедливо осъден за убийство, извършено от Пологовския маниак Сергей Ткач

Защитата

Екипът от защитници, представляващи обвиняемите, се състои от трима адвокати, по един за всеки от тях. Тримата адвокати първоначално са назначени от съда, но след това Виктор Саенко поисква да бъде представляван от баща си. Молбата му е удовлетворена, но това довежда до значително отлагане на заседанията, докато баща му се запознае с огромното количество доказателствен материал. Игор Саенко се превръща в най-популярната фигура от страна на защитата, давайки безбройни интервюта и поемайки водещата роля в заседанията на съда.

Днепропетровските маниаци в съда
Днепропетровските маниаци в съда

Адвокатът на Александър Ганжа базира защитата си на факта, че клиентът му никога не е участвал в убийствата и е замесен в един единствен инцидент, случил се четири месеца преди серията, в който двама мъже са били ограбени близо до град Днипродзержинск. Ганжа признава напълно вината си, надявайки се на по-снизходителна присъда.

Стратегията на защитата за другите двама обвиняеми е да се атакува обвинението по всички фронтове. Голям брой следователи са призовани на свидетелската скамейка. Защитата обвинява полицията в незаконни обиски, неправилно водене на записки и проблеми по време на разпитите. Адвокат Игор Саенко повдига въпроса за полицейския видеозапис от обиска на апартамента на заподозрените. Според него записът спира и тръгва, показвайки уликите, чак когато вече са намерени, но никога в действителния момент на откриването им. Защитата отрича, че хората, заснети във видеозаписите на убийствата, са обвиняемите, заявявайки, че от пръв поглед се вижда, че това са други лица.

В интервю за „Комсомолска правда“ Игор Саенко заявява, че първоначално за убийствата е бил обвинен четвърти заподозрян, на име Данила Козлов. Татяна Шрам, сестра на жертвата Елена Шрам, също споменава в интервю, че е виждала името на Козлов в съдебните преписки и че Козлов вероятно е бил със заподозрените, преди сестра й да бъде убита. Полицията е казала на Шрам, че Козлов е пуснат на свобода, защото „не е убивал никого“. Когато нейният адвокат се опитва да повдигне този въпрос в съда, съдията му казва да си сяда на мястото.

Игор Саенко продължава да спекулира с идеята за влиянието на семействата на „истинските убийци“, разказвайки, че е провел разговор с оцелял мъж, който е искал да запази самоличността си в тайна от страх за живота си. Този неизвестен мъж твърдял, че е идентифицирал двамата си нападатели и те са били арестувани. Заподозрените са били освободени един час по-късно, благодарение на оказания от семействата им натиск и двама от разследващите случая са били уволнени. Адвокат Саенко заявява в съда, че четири дни преди да бъдат арестувани синът му и двамата му приятели, полицията е заловила на местопрестъплението двама мъже и една жена, които са извършили едно от убийствата. Те са нападнали полицията, но са били арестувани и записани под имената на Саенко и Супрунюк, които сега са изправени пред съда без да са направили нищо.

Виктор Саенко
Виктор Саенко

„Сега тези подробности се укриват“ – казва Саенко в съда. – „Полицията твърди, че това не се е случвало. Уви, оказва се, че родителите на арестуваните лица са доста влиятелни. Затова информацията е била бързо потулена и на тяхно място са били натопени моят син и неговите приятели. Момичето, арестувано в онзи ден, е напуснало страната и в момента е в Германия“.

Защитата твърди също, че обвинението укрива от съда информация, която би могла да оневини подсъдимите. Игор Саенко заявява, че полицията е разпитвала очевидци и е събрала улики от още две убийства. Обвиняемите имат солидно алиби за тези две убийства, но цялата информация за тези престъпления е премахната от случая.

Бащата на Виктор Саенко казва още, че синът му има „психологическа зависимост“ от Игор Супрунюк, когото нарича главатар. Твърди, че Супрунюк многократно е заплашвал сина му и той се е страхувал за живота си. Самият Виктор също свидетелства в съда, че е изпитвал постоянен страх от Игор Супрунюк още от 7-и клас.

Стратегията на защитата получава известна подкрепа от семействата на жертвите, недоволни от бавното правораздаване и предположението, че властите укриват факти. Някои от тях заявяват пред медиите, че имат намерение да основат независима организация, която да наблюдава съдебните заседания. Украинските власти твърдо отричат в убийствата да е бил замесен четвърти човек, който сега да е на свобода, и заявяват, че слуховете за подобни престъпления, случили се след ареста на тримата заподозрени, са напълно неоснователни.

Видео и снимки от убийствата

Мобилните телефони и компютрите на заподозрените съдържат многобройни видеозаписи от извършването на убийствата. Един от тях изтича в интернет. Той показва убийството на 48-годишния Сергей Яценко. Той лежи по гръб в гориста местност, а едно от момчетата го удря многократно по лицето с чук, увит в жълта найлонова торба. След това един от убийците започва да боде корема му и да бърка в очите му с отвертка. Накрая Яценко отново е ударен с чука, за да е сигурно, че е мъртъв. Нападението продължава четири минути, като през цялото време жертвата е в съзнание. Един от убийците се усмихва към камерата по време на убийството. След това двамата се отправят към колата си, при което става ясно, че убийството се случва край пътя, на няколко метра от паркирания им автомобил. Обсъждат спокойно стореното, изразявайки леко учудване от факта, че жертвата е продължила да диша, след като отвертката е проникнала в оголения й мозък. Младежите измиват ръцете и ножа си с бутилка минерална вода и започват да се смеят. Във филма изглежда участват само двама заподозрени, като единият винаги е зад камерата.

Сред вещите на заподозрените са открити и многобройни снимки, на които се вижда, че са посещавали погребенията на жертвите си. В съда е показан и снимков материал, на който обвиняемите позират с обезобразени животински трупове.

Фотографските и видео доказателства са показани в съда на 29 октомври 2008 г., като част от по-голяма презентация на над 300 снимки и два видеозаписа. Защитата възразява срещу презентацията, заявявайки, че доказателствата са придобити незаконно и че лицата, показани в тях, са били дигитално обработени, за да приличат на обвиняемите. Когато са попитани дали разпознават хората на снимките, Супрунюк и Саенко отричат. Съдията им отвръща: „Не сте слепи“. Експертът по видео обработка Валери Воронюк свидетелства, че според него видео материалът е автентичен. Съдът отхвърля всички възражения на защитата и приема аргумента на обвинението, че материалите са автентични и показват обвиняемите в процеса на убиване на жертвите им.

Мъжът, чието брутално убийство изтича в интернет, е идентифициран като Сергей Яценко от село Таромское. Той е убит на 12 юли 2007 г., а тялото му е открито на 16 юли.

Яценко е на 48 години по време на смъртта си. Наскоро е бил принуден да се пенсионира, заради раков тумор в гърлото. Лечението го оставя ням за известно време, но той не може да стои без работа и продължава да си намира временни занимания в селото. Извършва строителни ремонти, поправя коли, плете кошници и готви за семейството си. По времето на убийството вече е започнал да възвръща гласа си. Яценко е женен и има двама сина и едно внуче. Има също майка инвалид, за която се грижи.

Сергей Яценко
Сергей Яценко

Яценко се е срещал със смъртта и преди 16 години. Докато е работел във ферма, е загубил контрол над трактора си и е паднал с него в близката река. Вместо да скочи, останал е в кабината, опитвайки се да спаси трактора и е бил завлечен под водата. Когато са го извадили, е изпаднал в клинична смърт, но са успели да го съживят. Лекарите са нарекли оцеляването му „едно на хиляда“.

Около 14:30 ч. в деня на убийството той се обажда на жена си, за да й каже, че ще отиде да види внучето си с мотоциклета. Но никога не пристига в дома на сина си, а мобилният му телефон е изключен. Неговата съпруга Людмила се обажда на приятелка и тръгва заедно с нея да обикаля селото, опасявайки се, че мъжът й може да е претърпял инцидент с мотоциклета. Не успяват да го открият.

Людмила не може да подаде сигнал в полицията, тъй като в Украйна трябва да минат 72 часа преди едно лице да се смята за изчезнало. На следващия ден тя разлепя снимки на съпруга си из цялото село и се обръща за помощ към местните хора за търсенето му. Четири дни по-късно един от местните жители забелязва снимката на Яценко и си спомня, че е виждал изоставен мотор в гористата местност до сметището. Отвежда роднините му на мястото и те откриват обезобразеното му и разлагащо се тяло.

Фактът, че убийството на Яценко е заснето на видео, остава неизвестен за обществото чак до заседанието на съда на 29 октомври 2008 г. Нецензурираното видео шокира публиката. Съдът се съгласява със становището на обвинението, че записът е истински и показва как Игор Супрунюк напада жертвата, а Виктор Саенко е човекът зад камерата.

Записът изтича в интернет на 4 декември 2008 г., появявайки се в шок сайт в Съединените щати.

Присъдите

На 11 февруари 2009 г. съдът в Днепропетровск намира Игор Супрунюк и Виктор Саенко за виновни в умишлено убийство и осъжда и двамата на доживотен затвор. Получават и допълнителни 15 години по обвиненията в грабеж. Александър Ганжа, който не е замесен в убийствата, получава 9 години за обирите. И тримата са признати за виновни по обвиненията в жестокост към животни. Ганжа казва за Супрунюк и Саенко: „Ако знаех какви зверства са способни да извършат, нямаше да припаря до тях и с пистолет в главата“.

Тримата убийци в съда
Тримата обвиняеми в съда

Адвокатите на Супрунюк и Саенко обявяват намерението си да обжалват присъдите им, казвайки, че автентичността на снимковите и видео доказателства не е била доказана напълно.

Родителите на двамата продължават да вярват в невинността на синовете си. Владимир Супрунюк твърди, че синът му е бил изтезаван по време на разпита, като полицаите са покривали главата му и са го заставяли да вдишва цигарен дим. Игор Саенко казва, че синът му е изкупителна жертва, а престъпленията са били извършени от близки на висшестоящи лица. Родителите възнамеряват да обжалват пред Върховния съд на Украйна и в Европейския съд по правата на човека.

На 24 ноември 2009 г. Върховният съд на Украйна потвърждава доживотните присъди на Игор Супрунюк и Виктор Саенко.

*Публикацията е осъществена благодарение на Славян Николов

Превод от руски и английски: Силвия Николова / „Криминални досиета“