Днес видях, че името на бившата гимнастичка Цвети Стоянова отново се завъртя в разни сайтове и медии.
Този път с „новината“, че тя се е събрала с някогашната си любов – актьора Мариан Вълев, станал известен като Росен Гацов – Куката от едноименната крими сага „Под прикритие“.
Коментари не липсват в необятното интернет пространство – някои хора се радват за тях, други ги оплюват, най-вероятно заради разликата във възрастта им.
Вълев е на 53 години, а неговият син е едва с 3 години по-малък от Цвети (само след няколко дни Златното момиче ще навърши 28 години, родена е на 13 септември 1994 г., бел. авт.).
Но в крайна сметка кои сме ние, че да ги съдим? Нима сме по-безгрешни? Нима мнението ни има някаква стойност? Наша работа ли е вечно да се ровим какво се случва под завивките на този или онзи…
Исках да ви разкажа малко повече за нелекия живот на Цветелина Стоянова.
Живот, белязан с нещастия още от невръстно детство. Твърде много болка и изпитания е прежиявала за крехката си възраст.
Научих това по неволя и по време на работа, когато бях изпратена да отразявам криминален случай в кв. „Надежда“. Знаех само, че гимнастичка е опитала да се самоубие, хвърляйки се от 6 етаж. Никакви други подробности. Нито как се казва, нито дали е останала жива…
Тогава работех във вестник „България Днес“. Заминахме заедно с фотограф на посочения адрес.
Когато пристигнахме момичето вече бе откарано с линейка в „Пирогов“. Не се знаеха никакви други подробности за състоянието ѝ.
Случи се така, че бях единственият журналист, който съсипаната ѝ от мъка баба Цеца допусна в дома си. Дълго мислех над това – защо аз?
Звъннах на звънеца на апартамента и тя открехна съвсем леко вратата.
Може би усети, че не идвам за сензацията.
Може би видя притеснението и ужаса в очите ми.
Така и не разбрах защо, но тя отвори вратата и ме пусна да вляза при нея. Преди това бе изгонила доста колеги, включително от телевизиите.
Направи ми чай, сервира го и през цялото време плачеше тихо.
Сподели ми, че внезапно, само на 38 години, умира майката на Цвети – нейната дъщеря Анета.
Неочаквано младата жена пада покосена от инсулт и оставя две деца полусирачета.
Това се случва, когато Цвети и Найден са само в 3 и 4 клас…
Цветелина Стоянова остава в кв. „Надежда“ и се отглежда основно от любимата си баба, а брат ѝ Найден отива да живее в кв. „Слатина“ заедно с баща си Йордан Стоянов. Който впрочем също е ангажиран със спорта – той е известен треньор по бокс (в средите го знаят повече с прякора Данчо – Старото, бел.авт.).
Баба Цеца извади стари снимки и ми показа поразителната прилика на Цвети с покойната ѝ майка Ани.
„Не знам дали ще ми повярваш. Цветелина ме изпрати до магазина за ягоди. Като се върнах видях тълпа от хора зад блока. Всички плачеха от гледката. Викнаха ме да се приближа, защото… там лежи моята внучка. В този миг ми се яви покойната ми дъщеря Анета. Усетих някакво странно успокоение. Сякаш дъщеря ми ми каза – спокойно, майко, всичко ще е наред с нея“, разказваше ми тогава жената.
И продължи да говори.
Нейният мъж така и не успял да преживее загубата на младата си дъщеря Анета, отишла си толкова без време от този свят. Все по-често посягал към чашката, докато не се алкохолизирал съвсем.
Умира 2-3 години преди Цвети да реши да сложи край на живота си, политайки от 6 етаж на панеления блок 319 в кв. „Надежда“.
Сигурно помните случая, това стана през лятото на 2016 година. Само ден преди Ансамбъла по художествена гимнастика да отлети за Израел, където по това време се провежда Европейското първенство по художествена гимнастика.
Новината за зловещия инцидент бързо обиколи медиите. Спортната общественост беше в шок. Колежките на Стоянова и нейните треньорки бяха съсипани от притеснение и се молеха тя да оцелее.
До ден-днешен Цвети не е признала пред медиите какво я е накарало да вземе решението да прекрати живота си само на 21 години. (Всъщност тя изобщо не говори с медии. Даде едно единствено интервю преди години пред Кристина Патрашкова, докато работеше в bTV. Оттогава, мисля, няма други изяви).
Баба ѝ през цялото време се чудеше какво я е накарало да скочи от терасата. Не изглеждала в депресия и не е споделяла да има проблеми. Не излизала по дискотеки, водила здравословен начин на живот. Държала се зряло и отговорно, въпреки младостта си. Междувременно някои подозираха влошени отношения с треньорския щаб и като цяло междуличностните отношения в Ансамбъла.
Дали това е било така, към днешна дата няма особено значение.
Щастие е, че изобщо остана жива след полет от подобна височина. Лекарите в „Пирогов“ тогава бяха скептични, че тя ще оживее. Определиха този казус като истинско медицинско чудо.
Съседите, които първи виждат и намират Стоянова да лежи на земята, са категорични, че няколко на пръв поглед дребни обстоятелства са спасили живота ѝ.
Първо – няколкото антени и сателитни чинии, в които тя се удря, докато пада. Съораженията буквално са изкривени от ударите. Второ – клоните на дървото, които тя помита в полета. И накрая, но не по значимост – фактът, че пада върху трева и храсти, а не върху бетон.
Комшиите от вход „Д“ в блока тогава ми разказаха, че ако е скочила от другата страна на кооперацията, под която има тротоар, надали е щяла да има шансове да оцелее.
И така, последваха редица животоспасяващи операции и години рехабилитации.
Днес младата жена води нормален начин на живот и най-вероятно съжалява за случилото се.
Наскоро обаче съдбата ѝ поднесе поредния тежък удар. Миналата година си отиде любимата ѝ баба Цеца. Жената, която я е отгледала като майка и на която е кръстена.
Новината сподели самата Цвети, потънала в мъка.
„Преди 15 години половината ми сърце си отиде с мама. Днес другата половина си отива с теб“, написа момичето в личния си Инстаграм.
Честно да си призная, аз също много се натъжих като разбрах това. Не само, защото познавах баба ѝ. Не само, защото бабите заемат много специално място в животите ни… А защото в съзнанието ми изникна гледката на безкрайната мъка, която изпитваше в онзи горещ юнски ден тази жена.
Сочеше хаотично и притеснено десетките медали и трофеи на внучката си, които беше подредила чинно на една стара дървена секция. Гордеееше се с успехите ѝ. Но сега битката беше друга – битката за живот и здраве, най-висшата ценност.
„Цвети никога не се е измъчвала да бъде гимнастичка. Не гладуваше, хапваше си. Следеше си килограмите, но не качваше. От малка е самостоятелна. Тя е моята гордост и най-голяма любов“, ридаеше бабата.
Тогава забравих, че съм журналист.
Всичко, което пиша тук и сега като фактология е по памет. Забравих, че имам диктофон в чантата си. Забравих, че имам тефтер и химикалка. Не бях записала нито ред от разказа на баба Цеца. Върнах се в редакцията с празен лист и празен диктофон.
Това беше първият път, в който ми се случи да се разплача по време на работа.
За някои сигурно е непрофесионално, но в крайна сметка на първо място сме хора…
Не се срамувах, че сълзите ми се стичат пред жената. Тя се почувства разбрана в този тежък момент.
Години по-късно видях как двама водещи, при това мъже, също се разплакват, докато съобщават новини. Единият е Иво Никодимов по време на живо включване в БНТ. Другият е Юксел Кадриев, който докато съобщава новина във вечерната емисия също се разплака.
Екипът на ТВМЕДИА желае здраве, сили и кураж на Цвети Стоянова! И много любов, която да компенсира трудностите в живота ѝ!
Автор: Димана Дойчинова
Снимки: БУЛФОТО и личен архив
