България е една от страните, които най-трудно се справят с последиците от свръхупотребата на антибиотици.
В това е убеден Михаил Околийски, представител на Световната здравна организация (СЗО) за България.
„По време на пандемията от COVID-19 употребата на антибиотици в България се повиши с 20%, а в останалите държави употребата им е намаляла с 30%“, посочи доц. Околийски. Той припомни, че е изработена Стратегия за борба с антибиотичната резистентност, както и план за действие към нея, но документът все още не е приет от българските власти.
„Най-много антибиотици се изписват в доболничната помощ“, посочи на свой ред проф. Ива Христова, директор на Националния център по заразни и паразитни болести.
„Откакто се появи ковид масово се изписва макролиден антибиотик, което доведе и до резистентност“, припомни тя.
По думите й електронната рецепта е един от начините, по който може да се ограничи и проследи изписването на антибиотици. В обучението на студентите по медицина също би трябвало да се обърне по-сериозно внимание на приложението на тези медикаменти, добави проф. Христова.
„Проблемът с бактериите, които се развиват в болнична среда, е сериозен и дори има болници, които правят основни ремонти, за да ги премахнат. Тези бактерии са много резистентни“, допълни проф. Христова.
По думите й се наблюдава и резистентност дори към антибиотици, които се пазят като резервен вариант за лечение, когато няма друга възможност. „Този тип антибиотици се прилагат само в болнична среда“, уточни тя. Нараства резистентността към макролидни, аминогликозидни, цефалоспорини и флуорохинолони, посочи докторката. И добави, че пандемията е дала тласък на резистентността заради ненужната употреба на антибиотици.
„България е на водещо място по честота от смъртност от тотално резистентни бактерии, допълни проф. Христова, цитирайки данни от научното списание „Лансет“.
Снимка: БУЛФОТО
