Скоро стават 10 години без Адама, тъжния-щастливец…

Скоро стават 10 години без Адама, тъжния-щастливец…

Съвсем скоро ще отбележим тъжна годишнина. 15 февруари 2013 година от този свят завинаги си тръгна обичаният актьор Тодор Колев, който остави ярки следи в театъра, киното, радиото, телевизията и музиката. Той се бори дълго с рак на белите дробове, но в крайна сметка коварната болест го отне на 73 години.

Тодор Колев е явление. Личност. Харизма. Феномен, за когото трудно можеш да говориш или пишеш със спокоен, равен тон, без вълнение, без емоция. Актьорът. Човекът. Символът на цяла една генерация артисти, пред чийто самобитен, неподправен и колосален талант и опасен чар, се прекланят поколения българи.

Когато излиза за първи път на сцената, пред погледите на взискателната комисия на ВИТИЗ (днес НАТФИЗ), младият кандидат-актьор е в обувки с високи подметки. Искал е да изглежда по-впечатляващ със солидна осанка. Успява да издокара баритонов тембъра си, за да придаде тежест и мощност на гласа си. Но изпитващото го жури е смаяно от друго – той е изразителен, изключително музикален, а талантът му надминава всякакви очаквания. Варненското софиянче от Шумен, както самият той нарича себе си в автобиографичната си книга, издадена през 1999 г., остава дълбок отпечатък в историята на българското кино с образите от филмите, които винаги ще помним и ще гледаме за кой ли път: „Цар и генерал“, „Козият рог“, „Иван Кондарев“, „Двойникът“, „Господин за един ден“, „Опасен чар“. Вдигнете завесата. Не, днес той не е в обувки на висок ток, гласът му не е преправен. Фигурата му е дребничка, усмивката – нежно-иронична. Душата му – огромна, талантът му – мастит. С цигулка и бомбе, това е той – тъжният щастливец, артистът на сериозния смях!

Роден на 26 август 1939 г. в гр. Шумен. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (1965 г.). Надхитря с успех комисията при приемането си, като обува обувки с високи токове и преправя гласа си на по-дебел, защото тя пускала артисти с мастита фигура и мощен глас.

Участва в над 40 игрални филма, сред които „Цар и генерал“, „Козият рог“, „Иван Кондарев“, „Двойникът“, „Господин за един ден“, „Опасен чар“.

Преподава актьорско майсторство във ВИТИЗ от 1975 г. като асистент-преподавател. Впоследствие получава научната степен доцент.

През 1999 г. издава автобиографичната си книга „Варненското софиянче от Шумен“ с подзаглавие „Житие и страдание на грешного Тодора“.

Автор и водещ на телевизионното предаване „Как ще ги стигнем… с Тодор Колев“ (1994 – 1998) и „Вход свободен“ (1998 – 1999). През 2008 г. става водещ на предаването Dancing Stars, 1 сезон, излъчвано по bTV.

Последният филм, в който се снима, е сериалът „Сутрешен блок“, излъчван през 2012 година по ТВ7.

Култови фрази  на Тодор Колев от български игрални филми:

Никоя жена не бива да чува, че някога друга жена е била повече обичана от нея. Принцип.“ („Опасен чар“)

Икономията е майка на мизерията.“ („Опасен чар“)

 „Кокошка отвсякъде може да долети, яйцето не може.“ („Господин за един ден”)

„Парите са тор, от която изникват красиви цветя.” („Опасен чар”)

 „Вече не се казва да построим кочина, вече се казва да реализираме кочина!” („Опасен чар”)

„ Слушай, брат’чед, какви са тия оставки? Няма да дезертираме! Науката е като хорото – хванеш ли се веднъж – край!”  („Двойникът“)

„… знаеш ли, брат’чед, кое отличава хората от животните? Алкохолът! Нито едно животно не пие!“ („Двойникът“)