Преподобна Стойна е тук и закриля народа ни

Преподобна Стойна е тук и закриля народа ни
Стойна Преподобна е последната българска светица, макар и неканонизирана, след нея в духовната ни история няма да има друга.
Да живееш повече от 40 години само на пост и молитва, с къшей хлебец и кладенчова водица, с малко орехи, мед и плодове, за нас, обикновените хора е немислимо и непостижимо.
Като добавим, че не е вкусвала животинска плът, не е била докосвана от мъж, не е глътвала глътка алкохолна напитка, това я прави лична личност, с изключително силна воля и непоколебима в борбата с изкушенията, пред които ние сме слаби и лесно се предаваме.
Важно е да се знае, че Преподобието, както я наричат местните жители, не е баячка, гледачка, поредната врачка, тя е дух от най-висок небесен порядък. Тя е единствената извисена душа от България, която е допусната до Световния събор на Висшите сили, който периодично заседава в Небесния Йерусалим.
В черквата, в която е живяла в село Златолист, се намира нейния Небесен портал, чието сияние се вижда по време на пълнолуние. Да имаш на земята свой портал, означава, че по всяка време, духът на Преподобието може да слиза в тази обител и да лекува, онези които действително имат нужда от живоспасяваща помощ. И понеже в последния си засега земен живот тя не е имала възможността да изпита майчинското щастие, Стойна е особено чувствителна и съпричастна към жени, които имат проблеми с „чедодобие“.
Този израз го чух от бай Коста, Бог да го помилва, местен жител, изумително чист християнин, мой много, много скъп приятел. Като дете, много тежко се разболява и в сетния момент е бил спасен от нея. От всичко чудо и видяно от съвременниците на Преподобна Стойна е безспорно ясно – тя е изключително явление, рядко срещан дух, заемащ много високо място във вселенската йерархия.
Румен Леонидов готви книга за Преподобна Стойна, последната българска светица
Златолисткият храм „Свети Георги”, в който светицата е живяла, е преизпълнен с озарение, милост, с благост, човек усеща собствената си разтворимост във вълшебния въздух, усеща съпричастие и съучастие в делото Господно, леко светозамайване като на Божи гроб, където съм бил три пъти, ликуваща свръх енергия, която блика неочаквано в непонятно облекчаващо сълзене, трепет и възторг, сладък душевен гърч, духовна еякулация, ако щете…
За да усетим целебната сила на Преподобна Стойна не е достатъчно само ритуалната ни вяра в Бога, но и душевно смирение, чист ум, благородни помисли и искрена любов към ближния. Виждал съм как в нощта срещу 6 май, когато честваме патрона на черквата Св.Георги, духовния брат на Преподобието, как прииждат тълпи от поклонници, лягат и нощуват на пода на черквата – деца, млади родители с бебета, възрастни хора, някои по-наглички спят в собичката ѝ или направо върху святата ѝ постеля. Последните не идват тук с вътрешното пламъче на богомолци, а като заслепени от някакъв дяволски ентусиазъм туристи. Те оставят след себе си трохи, мазни хартии, вонята на мръсни чорапи. Затова в момента нощуването в храма е забранено.
Защо обичам да отивам там, да дишам и летя из този целебен въздух?
Винаги, когато се отвори някаква пролука през прозореца на бита, бягам натам, за да се зареждя душата с благост, доброта и Светлина. Нито веднъж не съм нощувал в храма, достатъчно ми е било сутрин да отключвам портата му, да се прекръстя три пъти преди да прекрача прага, да запаля първата свещ пред иконостаса, да пусна златоструйните песнопения.
Налагало ми се е да премета пода или да събера боклуците, оставени или забравени от посетителите. А те идват от ранни зори – от цялата страна и от чужбина, всеки със своята съвест, със своя сатана и своя ангел.
Има и такива, които се страхуват да влязат в черквата, други излизат от нея като замаяни, трети споделят, че като застанат върху каменната плоча пред иконостаса им се завива свят и тръгват да падат по гръб.
И се налага някой в този момент ги подхване.
И на мен ми са се случвали подобни неща. Десетки пъти. Но за тях в бъдещата ми книга за Стойничка.
*Румен Леонидов е български поет, преводач, журналист, издател и общественик. Към 2020 година има издадени 10 стихосбирки и е носител на български и международни награди за поезия. Превежда от руски и френски