„Нашата критика се върти около това да обвиняваме другите, че не притежават качествата, които самите ние си мислим, че притежаваме.“
Цитат на Жул Рерар френски драматург, литературен критик, поет и писател на произведения в жанра драма. Член на Академия „Гонкур“.
Според Жул Рерар: Човешкото същество е комбинация от прекрасни силни страни и куп слаби. Във всеки от нас дреме по един гений и по един светец, по един тиранин и по един идиот. Никой не е безгрешен и всеки е вършил в живота си неща, от които се срамува. Точно това е причината хората, които обичат да критикуват другите, да нямат основание за своите аргументи.
Някои обаче се държат, сякаш случаят не е такъв. Без да имат какъвто и да било повод или право, те безпощадно осъждат другите. Винаги са готови да изготвят подробен списък със слабостите на останалите. Стигат дори дотам да ни учат какво да правим, за да не повтаряме грешките си, или ни сочат начин да се преборим със слабостите си. Позволяват си лукса да проявяват нетърпимост към нашите несполуки и недостатъци.
Когато критиката е прекалена или недобронамерена, може би критикуващият я използва като защитен механизъм, наречен „проекция“. Той се оглежда в отсрещния като в огледало и критикува у него неща, които самият той не харесва у себе си.
Търсят под вола теле
Всички хора са достойни за възхищение в някои области и имат пропуски в други. Дори у свети Франциск Азиски да търсите морални слабости, със сигурност ще откриете такива. Ако пък се заровите в изказванията на Алберт Айнщайн, положително ще откриете и сред тях доста глупости.
Това е и сърцевината на въпроса: всеки избира да критикува това, което иска или не иска да види у другите. Обикновено този избор е свързан с начина, по който възприемаме и оценяваме себе си. Ако виждаме у себе си добрите неща, тогава и у другите виждаме доброто – същото се отнася и за лошото.
Във всеки случай има критикари, които не само забелязват лошото около себе си, но нарочно си избират човек или група хора и ги вземат на мушката с унищожителните си забележки. Защо става така?
