Плащам 15 лв. парно на месец в Беларус, тук няма клошари

Плащам 15 лв. парно на месец в Беларус, тук няма клошари

„По темата за газа. На мен парното ми за месец струва 15 лева при заплата на жена ми като учител в провинциално градче 1000 лева. Поздрави от Беларус!“.

Това разказа специално за ТВМЕДИА Дмитрий Богоев, който от години живее в Беларус.

Баща му е българин от Видин, а майка му – рускиня. Тя живее в София от 30 години, докато Дмитрий се е установил в Беларус, където е създал семейство. Има жена и син на 5 години.

За жалост след прекаран инсулт Богоев остава инвалид едва на 34 години. Заради това той няма възможност да работи. Прехраната идва единствено от жена му Ирина, която е учителка.

„Искам да подчертая, че за 8 години в Беларус не съм видял нито един човек, който да рови по кофите. Тук клошари просто няма. В София това е типична гледка“, допълни пред ТВМЕДИА Дима, както го наричат приятелите му.

Дмитрий Богоев е завършил столично училище и Стопанската академия „Димитър Цанов“ в Свищов.

Мъжът е категоричен, че макар на една заплата семейството му никога не е изпитвало затруднения да пазарува.
„Цените на храните са нормални и не сме имали проблем. Не се лишаваме от нищо“, каза той.

Семейството на Богоев се намира в беларуското градче Калинковичи, което е с 30 000 души население.

„Каня ви, елате тук да видите колко е чисто! Първите години не можех да свикна с тази чистота, беше ми странно дори. Не можете да видите едно боклуче“, разказва Дима.

„Ще споделя с вас един огромен свой успех. Днес сам почистих и нарязах цели два картофа. Даже ги опържих. Прогресът е налице. Благодаря ти, Господи“, казва Дмитрий, който все още бавно се възстановява след инсулта.

„Мечтая да се върна в България, както всички останали българи по света, но за съжаление не виждам никакви възможности. Даже не възможности, ами надежда. С удоволствие бих се трудил за благото на България, както и всички българи по света, и не искам нищо в замяна. Единствено сигурност за семейството ми. Но за съжаление системата е убила дори надеждите, че можем да построим отново Своята България. На всички нас тя ни липсва много“.

 

Автор: Димана Дойчинова