Питър Джерард Скъли (роден на 13 януари 1963 г.) е австралийски сексуален престъпник, излежаващ доживотна присъда във Филипините, след като е осъден за трафик на хора, изнасилване чрез сексуално посегателство на над 70 малолетни момичета. Предстои отделен съдебен процес за други престъпления срещу деца, включително производство и разпространение на детска порнография, изтезания и убийство на 11-годишно момиче през 2012 г. Детето е било карано да изкопае собствения си гроб, след което удушено от Скъли и заровено под собствената му къща.
Предисторията – през 2009 година Скъли напуска семейството си в Мелбърн и заминава за Филипините, където изчезва, близките му нямат никакъв контакт с него.
Оказва се, че той не просто е жив и здрав, а и умело строи на нова територия своята свирепа империя от педофили. Скъли не само продуцира, но и продава детско порно, като същото достига нечувани размери.
Изродът е заловен през 2015 г. в Манила, след като държави от цял свят го издирват за разпространение на шокиращи кадри – гаври дори с 5-годишни деца…
Клиповете той споделял в специално създадена от него платформа, която кръстил „Тъмната мрежа – Забавления без ограничения“ (No limmits fun). За кратко каналът буквално се превръща в империята на педофилите от цял свят. Всички те са готови да плащат колосални суми, само и само, за да гледат какво се случва с малолетни на живо в „Червената стая“ (така я нарича самият Скъли).
Едно от най-бруталните видеа, които самите разследващи признават, че им е било трудно да изгледат докрая, Скъли продавал на извратеняци по цял свят срещу внушителната сума от 10 000 долара. В хода на процеса става ясно, че той е имал поне 2000 абоната от различни континенти, които купували ужасяващите видеа и се наслаждавали на насилието.
Скъли бързо натрупал богатство, освен, че паралелно задоволявал и извратените си желания. Парите бързо се превърнали в допълнителен мотив да примамва бедни деца от Филипините, които впоследствие третирал като сексуални роби.
„От медицинска гледна точка на психиатрията педофилията представлява сексуално разстройство, което кара страдащите от това да се чувстват физически и сексуално привлечени от деца от същия или различен пол., или ако не успеят да поддържат сексуални фантазии с тях. Голяма част от педофилите признават, че мислят в сексуален аспект дори за 3-годишни деца“, разказват психиатри за патологията.
Телевизионната водеща и разследващ журналист Тара Барун, която води авторско предаване „60 минути Австралия“ е единственият репортер, успял да се докопа очи в очи със Скъли. Тя лети чак до Филипините, за да заснеме документален филм за един от най-големите изроди на съвремието ни (вижте двете прикачени видеа, бел. авт.).
На въпрос дали съжалява за извършените престъпления, той отговаря лаконично с „Не“.
Нещо повече, с типичното за истински психопат поведение и спокойствие Скъли разкрива, че скоро смята да пише мемоари за живота си и какво го е подтикнало да иска да прави секс с деца.
Криминалните психолози, които са работили с Питър Скъли, разкриват основни детайли от неговия ранен живот, станали причина за тежката патология да посягаш на малолетни. Както пише и в книгите по психилогия – именно в детството е „заровено кучето“ на всички наши травми.
Оказва се, че Скъли е бил изнасилван многократно от свещеник в Мелбърн. Родителите му смятали, че той си измисля и не обръщали внимание на посегателствата, които били системни и брутални.
„Насилето ражда насилие. Подсъзнателно жертвите на сексуални престъпления искат мъст и я прилагат именно върху невинни. Въпреки, че те самите са били в тази роля някога“, размишлява психиатърът Рони Кънс по казуза „Скъли“.
„Никога не сме предполагали, че Питър Скъли е такова чудовище. Разминавали сме се хиляди пъти по улицата, в магазина. Той е семеен, с две деца. Високообразован, интелигентен. Винаги учтив и възпитан, поздравяваше ни. Питаше ни как сме“, разказва пред медиите Джесика Хъмтън, съседка на семейството.
Престъпленията на австралиеца са счетени за толкова тежки, че някои прокурори в Манила подкрепиха повторното въвеждане на смъртното наказание, въпреки че то е премахнато със закон във Филипините през 2006 г.
Автор: Димана Дойчинова
