Не сме искали да забраняваме Дунавското хоро!

Не сме искали да забраняваме Дунавското хоро!

В нито един момент не сме искали да забраним Дунавското хоро.
Напротив, искаме не трима души, а 3 милиона и трима души да го знаят и танцуват.

Това заяви внукът на Дико Илиев, композирал Дунавско хоро, който също се казва Дико – кръстен на дядо си. Мъжът живее скромно в Смолян.

Пред репортер на bTV той сподели, че за цялата 2022 година е получил 325 лева авторски права за цялото творчество на дядо си, а не само за ползването на Дунавско хоро.

Мелодиите често са пускани по площади, концерти и празници. Дядо му е бил военен музикант, написал е над 70 хора, 20 марша и различни валсове. Автор е и на „Искърско хоро“

Внукът на Дико Илиев призна, че е обиден и огорчен от коментарите в социалните мрежи.

„Ние с жената сме възрастни и нямаме фейсбук. Но разбрахме, че ни наричат сребролюбци. Всъщност ние не сме искали да държим правата, а Музикаутор предупреди преди Нова година, че хорото не е народно творчество, а си има автор – дядо ми Дико Илиев.
Мои братовчеди взеха по 125 лв. за цялата 2022, аз 325 лв.
Законът ни задължава да ги декларираме в общината, иначе ще ни глобят“, посочи Дико.

Той е категоричен, че никога не е искал да притежава правата на известната мелодия.

„След смъртта на автора тези права се унаследяват, точно както се унаследяват имоти. 70 години след смъртта му правата ще са в нас. Те са защитени до 2056 г.“, посочи Дико.

Наследниците не получават отчет къде, кога и колко пъти е звучало Дунавско хоро. Парите се изплащат от Музикаутор, а за нарушения би трябвало да следи Министерство на културата.

Спомените на Дико Илиев – внук

Коментар направи и известният музикант Венци Мицов, който от години се бори за авторските права на изпълнители, текстописци, композитори и др. По думите му всички автори са ощетени и масово крадени в годините, без да има никакви санкции за нарушителите. Ето какво написа Мицов по темата:

Редно и аз да кажа нещо по темата с “Дунавско хоро” на Дико Илиев.

Да пробвам.
1. Това, че вие смятате, че като си клатите краката в офиса и си чоплите в носа заслужавате заплата, а творците не заслужават авторски, означава, че сте чесъни. От китайските.
2. Авторските права съществуват 70 години след смъртта на автора. И се получават от близките му. И това е международно прието. Това, че вие сте свикнали да дърпате всичко for free е съвсем друга тема.
3. Учите децата си, че в баснята “щурец и мравка” мравката е добрата, а щуреца трябва да умира. Това е, защото (виж точка първа).
От друга страна…
1. Музикаутор избра адски тъп, да не кажа безумен момент да пусне това прессъобщение. Това е, защото Музикаутор винаги е бил неадекватен в това отнишение. Да не припомням историята с АКТА например.
2. Музикаутор трябва да прави кампании в които авторските права да бъдат обяснени на всеки човек в тази страна. И то по човешки начин, елементарно, като за самопреценящи си почитатели на Путя и Мангърката, с каквито е населена тази територия да обясни какво точно се случва. Например – ако си купуваш компири и не ги платиш, си престъпник. Същото е и с музиката.
3. Дружествата (и Музикаутор и Профон) са щастливи, ако много хора не си потърсят парите. След 3 години те стават неизискуеми, знаете. И се преразпределят по едни много апетитни начини. И това трябва да спре. Но това е друга тема.
Това е всичко. Научете се обаче да цените труда на музикантите и на творците. Защото нова година може да дойде без вашите тъпотии, но без Дунавското хоро нова година ще е някак…как да кажа…няма да е същото, нали?