Ден на борбата с насилието над жени. То е навсякъде – на улицата, вкъщи, в заведенията, на работното място.
Аз ще говоря за моята кауза – домашното насилие.
Не знам от къде да почна и какво да кажа… Но ще се опитам.
Първо искам да знаете, че никой не е застрахован от това. Никой.
Може да влезете във връзка, в която сте влюбени и склонни да се лишавате от собствената си свобода, в името на любовта. Малко по малко – как се обличате, с кого говорите, как отговаряте на партньора си, какви амбиции имате в живота. Искате да има мир, да засвидетелствате уважение, да не го дразните… Всеки ден губите по малко от себе си.
Може да позволите да сте финансово зависими.
А може и години наред да сте били с този човек и изведнъж нещо да му “прищрака” и да се промени.
Може да ви удари. Веднъж. Първи път. Шок, обида, срам, болка.
Къде да отида? На кого да кажа? Какво да направя? Ами децата? Утре съм на работа, те са на детска градина… Боже, децата видяха ли? Разбраха ли? Трябва да се държа нормално пред тях, за да не ги травмирам.
Докато се чудиш, идва вторият път.
Може и да ви пребие. Да ви изпотроши.
Коя бях аз? Мога ли да се измъкна? Ще ме намери навсякъде… Ами децата?
А и май се извини… Сигурно няма да се случи повече. Все пак осъзнава колко зле е постъпил. Сигурно ме обича, щом се връща.
Или не ме обича, но няма къде да отида…
Защо не си тръгнах първия път? Как да потърся помощ, като аз съм виновна, че съм стояла там?
Трети път, четвърти… Ежедневие на страх и болка.
Трябва да се държа нормално – другите ще видят, ще разберат, ще ме сочат, ще питат защо стоя, защо съм го избрала, не съм ли мислила…
Къде да отида? Зима е, сметките са високи, как да взема отпуск, за да се организирам?
Часовете от деня минават бързо, идва вечер, пак е същото…
Спирала. Слизаш надолу, надолу… Ти си нищо, никой, една заблудена и глупава душа, позволила да я бият, позволила да няма изход.
Варианти много от тук.
Единият е да търпиш, защото няма изход. Докато умреш.
Другият е да бягаш, да се бориш, да разбереш, че не ти си виновна, че можеш да се справиш, че заслужаваш истински живот.
Избери втория вариант.
Направи план – какво имаш, кой може да помогне, бори се за себе си, за децата си.
Свържи се с Анимус, с фондация ПУЛС, с Emprove.
Заслужаваш да си добре.
А ако не си жертва на домашно насилие – не подминавай виковете за помощ, не мисли, че тя си го иска или търси, не съди жертвата, не си затваряй очите. Бъди човек.
А в случай, че си народен представител – престани да се занимаваш със скапания Изборен кодекс и направи нещо смислено, като гласуваш Проектозакона за домашното насилие, да се превърне в адекватен закон!
*Надя Брайт, стендъп комедиант
