МНЕНИЕ: Покажете ми една съвременна картина или статуя на човек, която да си струва споменаването…

Виждате едни прекрасни фигури на хора. Прекрасни в своето съвършенство на рисунъка.
Ако те страдат виждате болката в лицата им, ако са щастливи -тяхното удоволствие.
Ако се бият -бият се със страст.
От каишките на сандалите до пяната по муцуната на коня им -всичко е прекрасно представено.

А сега моля ви ми покажете една съвременна известна картина или статуя на човек, която да си струва споменаването.
Не говоря за дърво, трънка, банан или барака. Предмети лесно се рисуват, човешкото лице е висшия пилотаж. Хората отвикнаха, по-точно се отучиха да рисуват хора. Сложно е, трудно е, бавно е, усилие иска. И талант разбира се.

По Татово културтрегери обясняваха, че изкуството трябва да отиде при народа. Е, техните последователи в наши дни го направиха. В прекия смисъл всеки може да прави изкуство.
Не да направи статуя или да нарисува картина, разбира се. Но да събере 4-5 предмета и да ги обяви за изкуство де факто всеки може.

Няма нищо по-смешно от това да слушаш тълкуванието на култур-трегер на „инсталация“. По-смешно може да бъде само тълкуванието на автора й. И всичко това -казано напълно сериозно.
И авторът – с претенции за талант поне на Леонардо. И мисирките около него също така вдъхновено го убеждават в това.

И инсталациите е*аха майката на изкуството.
Но пък в крайна сметка на кой му трябва изкуство? Идеологията е всичко. Така беше на времето, съвременните комунисти нищо ново не са научили и нищо старо-забравили.

*Мнението е на Вили Благоев и е публикувано от него във фейсбук