Липсват хулигани и добряци като Иван Ласкин

Липсват хулигани и добряци като Иван Ласкин

Днес трябваше да пиша за 4 години от смъртта на Иван Ласкин.

Признавам, никога не ми е бил от любимците. На моменти дори ми идваше твърде циничен. Повече харесвах неговия най-добър приятел Чочо.

Попйорданов не беше чак такова перде. Имаше някаква особена меланхолия в него, една безкрайна тъга, но и доброта и мекота.

И двамата си отидоха само на по 48 години. Не е тайна за никого – бяха бохеми, грабеха с пълни шепи от живота.

Обаче, обаче… днес се разрових в постовете на Ласкин – тук, във фейсбук. Честно – плаках и се смях едновременно.

Супер много ми липсват такива хулигани и добряци.

Рафинирани простаци с каузи. С много повече морал от много други, които се правят на божи кравички и които държат фронта на благоприличието в медиите.

Възхищавам се на това как Иван е обичал Александра и двете си дъщери. На това с каква мъка и болка пише за починалия Чочо.
Малко хора са способни толкова чисто да обичат приятелите си и да страдат за тях по такъв унищожителен начин.

Малко са способни да теглят майни на живота.
А той често точно това заслужава.

Димана Дойчинова, TVMEDIA