Левон е невеж пропагандатор на еврото

Казвам „пропагандатор“, защото макар и да бива представен за експерт, Хампарцумян никога не говори с конкретни аргументи. Това много ясно си пролича в дебата ни тази сутрин в ефира на БНТ (линк в коментарите). Хампарцумян откри разговора с твърдението, че еврото носи по-висок икономически растеж, и когато оборих това цитирайки конкретни данни, той каза, че това нямало значение и започна да разказва поговорки от късметчета за кафе.

Целият разговор беше леко сюрреалистичен. Хампарцумян в нито един момент не боравеше с конкретни аргументи. Само повтаряше как тези, които не искат еврото са „функционално неграмотни“, не можело някакви „Мунчовци“ да решават такива въпроси, критиките на еврото били пропаганда на „ГРУ“, ако не приемем еврото едва ли не ще станем руска губерня и между другото споменаваше някоя корейска поговорка.

След като посочих, че говори глупости и бяга от разговор по същество, той видимо се жегна и започна пасивно-агресивно да ехидничи. И не пропусна да изтъкне, че аз за разлика от него никога не съм управлявал „милиони“ левове и хиляди служители, съответно не разбирам какво говоря.

От сериала „Игра на тронове“ има една крилата фраза – „Мъж, на който се налага да каже ‘Аз съм кралят’ не е истински крал“. Та така и с грандоманията на Хампарцумян. Като е толкова вещ бизнесмен защо не може да ме обори с опит и знания изразени в конкретни аргументи?

Реалността е, че и професионалният му опит в частния сектор е бошлаф. Поразтърсете се как точно успява да стане шеф на Уникредит Булбанк 2001 година. Дали политическото му влияние по времето на правителството на СДС не е имало нещо общо с това?

Уви, това е нивото на радетелите за възможно най-скоростно присъединяване към еврозоната, без значение какви са рисковете. Тези хора не искат и не могат да водят дебат по същество с конкретни аргументи. Защото нямат такива. Именно затова Министерство на финансите с вече 6 месеца закъснение отказва да завърши анализа за икономическите последствия от приемането на еврото.

Такива „експерти“ като Хампарцумян са ми откровено противни в наглостта си. Спорил съм с много хора на икономическа тематика през годините. Много от тях са ме ядосвали, особено тези с много леви икономически тези. Но единици са тези, които са ми били противни. За това се изисква необикновена комбинация от лицемерие, наглост и надменност.