Гимнастичката Цвети Стоянова: Благодаря ти, Боже, за втория ми живот!

Гимнастичката Цвети Стоянова: Благодаря ти, Боже, за втория ми живот!
Баба Цеца, вече покойница, изстрада много в живота си – първо загуби дъщеря си, а после на косъм и внучката си.

Гимнастичката от националния Ансамбъл по художествена гимнастика Цвети Стоянова написа прочувствени слова и отбеляза годишнина, откакто Бог ѝ подари втори живот. Тя направи вкусна торта, с която да празнува живота днес!

През 2016 година хубавицата реши да сложи край на живота си и точно на тази дата скочи от 8-мия етаж на блок в столичния кв. „Надежда“.

Лекарите от „Пирогов“ определиха случая като истинско медицинско чудо.

Докторите направиха и невъзможното, но върнаха към живота младата дама. След дълги операции и месеци на рехабилитации тя се стабилизира и дори отново започна да спортува.

Баба ѝ Цеца, вече покойница, не спираше да се моли Бог да спаси внучката ѝ. Самата баба Цеца бе загубила дъщеря си, майката на Цвети, твърде рано. Именно от майка си гимнастичката е наследила хубостта си.

И, ето я днес – осъзнала грешката си и благодарна за втория шанс, вижте какво написа Стоянова:


Днешния ден е много специален за мен!
Изминаха 6 години откакто Господ ми даде право на втори живот.
Толкова много неща се промениха… Самата аз се промених.
Знам, че всичко, което ми се случи беше само за добро.
Днес имам още един ангел на небето, който ме закриля и без който щеше да ми е невъзможно да премина през всичко това. И макар да не е физически вече до мен, нашата връзка е неразрушима.
Пиша тези редове през сълзи, защото най-после оценявам, какво имам и какво изгубих.
Истината е, че въпреки всички трудности през които ми се наложи да премина, днес съм щастлива и благодарна.
Гледам напред с вяра и надежда, а назад само с поука и прошка. На първо място простих на себе си и чак тогава дадох и поисках прошка от другите.
И както казва момичето, което скоро ще имате възможността да познавате: “Господ има план за всички нас”, а нашата работа е простичка: кротко и смирено да вървим по пътя си стремейки се един ден да оставим нещо добро след себе си.
Благодаря на Бог и на всички мили хора който се молиха за мен и най-вече на тези, които останаха!