„Не се страхувам от смъртта. Но не ми се умира между някакви ламарини. Просто не искам да бъде болезнено. Въпреки, че ако ми се случи нещо такова от притока на адреналин тялото ще се обезболи“.
По ирония на съдбата тези думи са на Милен…
Нашият Милен.
Непримирим, различен, бунтар.
Чепат, свободолюбив, заядлив, политически некоректен.
Притискащ гостите с неудобни въпроси.
Милен Цветков беше ходещ кошмар за властимащите.
Гонен десетки пъти от телевизиите заради въпросите, които се осмеляваше да им задава.
Уволненията не го плашеха, нито го пречупиха, напротив.
Защото той отлично знаеше, че това е цената на истината.
И на свободата.
Защото какъв журналист си, ако никога не си бил уволняван?
А днес… днес е е тъжен ден за журналистическата гилдия. Или поне за онова, което е останало от нея. Оказа се – мисирки много, но малко орли.
Навършват се две години от смъртта на Милен Цветков. Колеги го почетоха на лобното му място. Там, където през 2020 г., навръх Великден, той загина, след като джип, шофиран от дрогирания Кристиан Николов, се заби със скорост от 100 км/ч в колата му, спряла спокойно на червен светофар…
За да бъде още по-травмиращо за нас, за обществото и за близките му – в хода на делото стана ясно, че Николов е бил под въздействието на не един, а три вида наркотик по време на инцидента.
През март обвиняемият за смъртта на Цветков получи 9-годишна ефективна присъда за убийство по непредпазливост. Той ще излежава наказанието си при първоначален общ режим. От продължителността на престоя му в затвора ще се приспадне този в ареста и времето, прекарано под домашен арест.
Две години след смъртта на Милен Цветков делото срещу шофьора Кристиан Николов още не е стигнало до втора инстанция в Софийския апелативен съд.
А ние все още се учим да пишем за него в минало време.
Димана ДОЙЧИНОВА
