Само аз ли виждам и усещам, че всичко е пред разпад. Това е България в една снимка. Лозенец… най-скъпият квартал в София.
Образованието ад.
Политика… спорт… дъно.
Висшите учебни заведения приемат вече само с матура.
Здравеопазването под всякаква критика.
Болниците приличат на приемна преди моргата.
Културата… ад.
Пошлост, грубиянщина, цинизъм, кофти вредна и скъпа храна, палмово масло, химикали, бедни хора, крадливи хора откраднали милиони и продължават…
всеки пети е с психично заболяване… стрес, надцакване, кой да мине първи, кой да вземе повече, отчаяние.
Децата ни… надежда, но страх.
Вчера играх белот онлайн. Загубих. „Партньорът“ с когото играех ми каза „Мръсен евреин… да умрат децата ти, и майка ти в гробищата да я е..т“.
Морето ни… клоака, нямаме даже пречиствателни станции.
Не сме всички така.
Искам да живеем достойно.
Да не ни е срам.
Башар Рахал, актьор
