Бог обича и човека, но човекът мрази всички
Мнозинството има готов отговор: „Живеем, за да ядем, и ядем, за да живеем.“ И за да оцелее пет минути повече от ближния, това мнозинство днес е готово да погълне всичко, което може да се сдъвчи.
Това може би не са хора, а биомашини, отдадени на стомашната си тържества. Те газят през бита и не схващат предназначението ни в битието, на вселенската задача пред нас, у нас и след нас…
Но на Земята сме и всички заедно се въртим от векове – нормални и извратени, честни и нищожни, мислещи и зомбирани. И покрай мнозинството в пламъците на всеобщото човекопадение ще изгорят и малцината, които са други. Но само като физически тела, инак горенето ни е и ще бъде винаги различно.
За разлика от бедния духом човек, животното не се ражда бедно. То е пребогато на диви инстинкти, които ние, хората, не можем повече от 2000 г. да опитомим.
И продължаваме да се сбираме в ловни дружинки, за да убиваме. И наричаме това убийство спорт.
За жалост Идеята за Човека май ще се провали. И Бог ще трябва да заложи на други себеподобия, ако иска да оцелее, ако не иска някой ден да не бъде изплюскан като дивеч от децата си.
Защото те няма да се спрат пред нищо – нито пред живото дърво, нито пред живото животно, нито пред живия човек, дори пред Живия Бог.
Днес за много пари почти всеки от нас е готов посегне и на Създателя си, готов е да се докопа до Неговата кожа и да я издърпа като скъпоструваща плащеница, която после може изгодно да продаде.
