Ежедневно обществото ни става свидетел на политически изказвания, които не отговарят на обективната действителност и имат за цел да внушат, че развитието и просперитетът на българската държава е в пряка зависимост от личността на главния прокурор.
В резултат на този подход, вместо да се търсят, обсъждат и намират решения на реалните проблеми, фокусът на обществото се измества и концентрира върху главния прокурор.
Неверни са твърденията, че планът за възстановяване и устойчивост е обвързан с горното, а цел на подобни изказвания е манипулирането на общественото мнение. Дебатите, на които станахме свидетели в края на яловия живот на 48 НС показаха, че темата „Съдебна реформа“ се използва главно за политически цели.
Предизвиканите дебати без намерение да бъдат предприети реални действия за нормативни промени целяха само и единствено отклоняване вниманието от особено значимите обществени въпроси – борба с инфлацията и със спекулата в цените на стоки и услуги, с пътнотранспортния травматизъм, с наркоразпространението, с нелегалните мигранти, с битовата престъпност.
Част от заложените нормативни промени, които така е не се състояха, противоречаха като на върховния ни закон – Конституцията на Република България, така и на становището на Венецианската комисия.
След новия скандал с наложените санкции „Магнитски“ българската съдебна власт все повече се превръща в залог на изхода от политически сблъсъци.
Това ще наложи сред приоритетните за обсъждане теми, непосредствено след свикването на 49 НС да бъдат дебатите за необходимостта от съдебна реформа и приемането на нормативни текстове в тази насока.
Дано след петите по ред предсрочни парламентарни избори, българските политици проумеят, че изходът за преодоляване на кризите, обхванали обществото ни е постигане добронамерено взаимодействие между отделните власти, в това число съставяне на редовно управление в страната и прецизна работа по нормативни текстове от юридически грамотни специалисти, а не хора, отишли в НС, за да натискат копчета по указания.
