Баба Тодорка – последната Мадона на Майстора

Баба Тодорка – последната Мадона на Майстора

Наследството на Майстора е намерило своето място във вечността със светлия пример за един достойно изживян живот, озарил и оставил светла диря, неподвластен на забравата. Неговата личност е сила и упование за всички нас, прекланяйки се пред таланта и завещаното от твореца за поколенията във времето.

По повод 141 години от неговото рождение (роден на 1 февруари 1882 г.), ТВМЕДИА реши да ви разкаже историята на баба Тодорка, последната негова Мадона.

Жената си отиде от този свят на 90-годишна възраст преди 5 години. Именно нея той рисува, когато тя е на 15 години. 

Последният модел на великия Майстор баба Тодорка Каменова e от кюстендилското с. Шишковци.

Мадоната на Майстора, както е известна в страната ни, издъхна след кратко боледуване преди няколко години. Тя е рисувана като модел от великия художник на петнадесетгодишна възраст в една от най-известните картини – „Момичето със слънчогледите“. 

Баба Тодорка живее повече от 70 години в село Невестино, където е омъжена и създава семейство, преди 35 години останала вдовица, има две деца, внуци и правнуци. Дълги години е работила в местното ТКЗС. Баба Тодорка Каменова приживе бе като икона за Кюстендил и региона, допоследно бе на крака, в добро здраве за възстрастта си, отскоро започнала да използва бастун.

Известна бе с гостоприемството и емоционалните си разкази с ясни спомени от моминството си, любезна и разговорлива. Трите картини с баба Тодорка са изложени в галерията в Кюстендил.

„Докато бех у Шишковци, [Майстора] три пъти ме е рисувал. После дойдох тука. Край вече! Разделихме се и он умре после у София“, казва бабата приживе.

Баба Тодорка е родена на 1 ноември 1926 г. в с. Шишковци като най-малкото от общо пет деца. Има двама братя и две сестри. С радост си спомня за дните, когато всички са били заедно и са живеели сравнително добър живот за онези времена. През 1949 г. тя се мести в Невестино, където се омъжва за пет години по-възрастен мъж. За съжаление съпругът ѝ почива по-млад и тя живее допоследно сама, без нов мъж до себе си. От време на време я навестяват синът и дъщеря ѝ, както и внуците ѝ.

„[Майстора] не ме оставяше“, спомня си баба Тодорка. „Като ме види да играем у хорото в Шишковци, он като връти се, връти се, връти се, сопреме ли да играеме, току дойде [и вика] Тоде, утре, че дойдем край тебе. Викам [му] па нали си ми изпотребал, че дойдеш при мене. И он вика, а бе, че направиме една рисунка. Викам слушай, гледай колко много момичета има, нарисувай ги них, стига мене си ме рисувал. Вика не, сакам те тебе, сакам те тебе и това си е. Ти ми харесваш, ти ми допадаш и край.“

Усилията на Майстора дават резултат. Въпреки че отначало се дърпа, баба Тодорка все пак му позволява да я рисува. Майстора взима материалите си, избира подходящо място, двамата сядат и той започва да запълва белия лист с нейния образ.

„За един час ми даваше два лева да ме рисува“, казва баба Тодорка. „Толкова ми даваше пари. Я му викам, малко даваш [смее се]. Ама тогава два лева беха много нещо. Като ойдеш с два лева, чантата пълна ще напълниш: и сиренце, и халва, и хляб и други работи. А сега два лева що е? Нищо! Една кутия бонбони не можеш да купиш с два лева. И они станаха два и осемдесет.“

„Щом иска Майстора да те рисува, нека те рисува“, казвали родителите ѝ. След като рисуването приключвало, баба Тодорка обикновено го канела на вечеря у дома. Семейството имало две крави и си произвеждали сами млечни продукти. Майка й посрещала Майстора с качамак с домашно масло и мътеница.

„Тоде, те това ми е душа и свет. Мътеница и с масло качамак“, разправял художникът и хапвал доволно в компанията на семейството.

С изключение на нейното семейство и на своите хазяи, Майстора отказвал да ходи на гости, продължава разказа си старицата. Отличавал се с добрите си обноски и завидна скромност.

„Беше човек на место. У него немаше лоши приказки. Интелигентен човек, весел човек, приказва ти… Имаше тамбура. Току рече, че дойдеш у квартирата, па аз с тамбурата че ви подрънкам малко, вие че поиграте.“

Като лидер на момичетата в квартала, баба Тодорка събирала 3-4 от тях, отивали заедно в квартирата на Майстора и започвали низ от песни, танци и игри, които продължавали до ранните часове на сутринта.

Баба Тодорка потвърждава многобройните твърдения, че Майстора водел почти монашески живот. Предпочитал да раздава, отколкото да получава.

„Бедните ги почиташе много. Даваше им пари, даваше им дрехи, даваше им обуща. Мъчно ми е. Като гледам каква съм хубава била, пък сега каква съм“, казваше тя.