Армин Майвес – канибалът от Ротенбург

Армин Майвес – канибалът от Ротенбург

Армин Майвес е германски канибал, сдобил се с международна популярност, убивайки и изяждайки Бернд-Юрген Брандес – доброволец, когото намира в Интернет. Майвес убива жертвата си, разфасова тялото му и в продължение на известно време се храни с месото му.

Роден през 1961 г. близо до германския град Кассал, Армин Майвес има много самотно детство. Неговият доста строг баща обикновено го игнорира и майка му се превръща в доминантна фигура в живота му. Тя унижава младия Армин като го мъмри пред хората и настоява да го придружава навсякъде. В малкото случаи, в които излиза на среща с момиче, тя ходи с тях, а когато през 80-те години започва военната си служба, се самопоканва в казармата. Точно заради това свръхзащитено и почти лишено от баща детство малкият Армин създава „Франки“.

 

Франки е измисленото малко братче на Армин. Той има руса коса и слуша Армин, нещо което майка му никога не прави. Това желание за братче се явява катализаторът, довел до неговите първи пориви към канибализма. В един момент, между 8 и 12-годишната му възраст, у Армин се развива желанието да има някой, който да „бъде част от него“. Фантазира си как изяжда приятелите си и вероятно дори самия Франки. Неговата майка умира през 1999 г., оставяйки вече възрастния Майвес да живее сам в голямата семейна къща, в компанията на своите засилващи се фантазии.

Смъртта на майка му действа опустошително на Майвес. След погребението той й прави олтар, допълнен от неин пластмасов манекен, който полага на възглавницата в леглото й всяка вечер. Също така развива интерес към порнографията в интернет, особено към такава, свързана с мъчения и болка.

Чрез сайтове, насочени към любителите на необичайни фетиши, Майвес намира път към най-различни форуми за хора, интересуващи се от канибализъм. Повечето от тях са просто фантазьори и любители на ролеви игри и не го крият, но Майвес вярва, че сред стотиците потребители все ще се намерят хора, готови за истинската игра.

През 2000 г. Майвес публикува следната обява във форума „Cannibal Cafe„: „Търся млад, добре сложен мъж, на възраст между 18 и 30 години, когото да заколя“. (Форумът отдавна вече не съществува, но е запазен в web.archive.org).

По-късно той твърди, че е пуснал обявата в пристъп на лудост, но колкото по-дълго седи тя, толкова повече фантазира и толкова по-сигурен в намеренията си става той. Публикува още съобщения, пояснявайки, че предпочита рус мъж, чиято „вкусна плът“ би могъл да изяде. В крайна сметка на обявата се отзовават няколко мъже.

Първият е 32-годишният Борг Хози. Той се явява на срещата с Майвес, съгласява се да се подложи на процедурата и съблича дрехите си. След това позволява на палача си да го овеси на кука за месо и после да го положи на масата за подготовка. Майвес го намазва с олио и започва да го маркира, забождайки с карфици по тялото му етикетчета с надписи като „филе“ и „пържола“. Изведнъж обаче Хози се оплаква, че не се чувства добре и помолва да бъде освободен. Разочарован, Майвес се съгласява и го пуска да си върви.

Der als „Kannibale von Rotenburg“ bekannt gewordene Armin Meiwes wartet am Dienstag (09.05.06) im Landgericht in Frankfurt/Main (Hessen) auf die Bekanntgabe des Urteils. Der so genannte Kannibale von Rotenburg muss lebenslang hinter Gitter. Das Frankfurter Landgericht verurteilte den Angeklagten Armin Meiwes am Dienstag wegen Mordes. (zu ddp-Text) Foto: Thomas Lohnes/ddp

 

Вторият мъж се казва Матео. Той е хомосексуалист и мазохист, който иска Майвес да изгори тестисите му с горелка, преди да го закове с пирони към пода и да го бичува до смърт. Тази оферта се струва твърде безумна на начинаещия канибал и той отхвърля Матео с думите, че го намира за „малко странен“. Следващият мъж, отзовал се на обявата му, твърди, че може да му намери малко момче, което да изяде, но след това се отмята от обещанието си, обяснявайки, че вместо това детето ще бъде изядено на събор на руската Ортодоксална църква. Въпреки тези неудачи, Майвес продължава да публикува обявата.

Четвъртият мъж, който му отговаря, стига единствено до среща с Майвес. Неговото име е Андреас, а фантазията му се състои в това да бъде качен в камион за добитък от Армин, който да бъде обут в гумени ботуши, и да бъде заклан като прасе. Когато обаче Майвес го омотава със стреч фолио и се приготвя да го убие, Андреас се отказва. Според Майвес двамата след това са отишли да пият бира, да ядат пица и да се забавляват. Следващият мъж, на име Алекс, иска да бъде обезглавен, но Майвес му отказва под предлог, че е „твърде дебел за ядене“.

Оптимистът Майвес се среща с шести мъж, Стефан, с когото стига до фазата с висенето на куката за месо. За малко да го убие, но на Стефан му става твърде студено и иска да си тръгне. Седмата потенциална жертва е 27-годишният лондончанин Дърк Молър. Този път Майвес стига още по-далеч. Той връзва мъжа за леглото си и отново маркира тялото му за разфасоване. Молър обаче се уплашва и след като е освободен от оковите си тръгва. Последният мъж, който отговаря на обявата, е Бернд-Юрген Брандес.

Брандес е 43-годишен инженер от Берлин.  В деня на Свети Валентин през 2001 г. той пише на Армин Майвес, използвайки псевдонима „Катор“, че би се съгласил да бъде изяден при условие, че Майвес го направи по точно определен начин. Следва поредица от имейли, в които двамата дразнят и гъделичкат фантазиите си.

В един от тях Брандес предлага на Майвес да използва черепа му като пепелник и стига дотам да заяви, че тъй като той самият е пушач, се надява неговият потенциален убиец да обича пушено месо. След около месец двамата си уговарят среща. Брандес продава цялото си имущество, изтрива всичко от твърдия диск на компютъра си и си взима почивен ден от работата под предлог, че трябва да реши някакви „лични въпроси“.

Според Майвес, когато са се срещнали на гарата, Брандес е казал: „Аз съм твоят Катор. Аз съм твоята плът“.

По пътя към къщата се оказва, че двамата се разбират много добре. Според Майвес само са си говорили и не са правили секс. След като се уверява, че Брандес наистина е готов да го направи, той му дава да изпие 20 приспивателни таблетки, едно шише сироп против кашлица и малко шнапс. Когато жертвата му загубва съзнание, Майвес настройва видеокамерата си, отрязва пениса на Брандес, превързва раната му и фламбира отрязаното с чесън. Според някои сведения Брандес е бил буден през това време и даже се е опитал да яде от собствения си пенис, преди да вземе приспивателните. Но месото е твърде жилаво и в крайна сметка Майвес го хвърля на кучето си. След хапването той качва Брандес на горния етаж и го полага във ваната, пълна с топла вода, за да може да „изкърви“. Това отнема около десет часа. Майвес убива времето, четейки книга за Стар Трек, но накрая го обзема нетърпение и намушква няколко пъти Брандес във врата, за да го довърши.

Credit: Photo by Uwe Zucchi/EPA/Shutterstock 

След като убийството приключва, Майвес сваля трупа на долния етаж и настройва радиото на лека музика, която да слуша, докато сваля от тялото приблизително 30 кг плът. Пакетира месото и го скрива във фризера, под пиците. През следващите 18 месеца доста често вечеря с жертвата си и дори веднъж прави опит да смели костта от ръката, опитвайки се да получи брашно.

През ноември 2002 г. запасите на Майвес от човешко месо започват да се изчерпват и той публикува нова обява в интернет. Тази обява е забелязана от австрийски студент, който уведомява германската полиция. На 11 декември 2002 г. властите нахлуват в къщата на Майвес и откриват около 7 кг от плътта на Брандес във фризера, както и видеозаписа, заснет от Майвес, и приспособената за кланица стая. Той си признава почти незабавно за стореното. На следващия ден историята изтича в публичното пространство и започва истинска медийна лудост. Германските медии се надпреварват коя от тях да публикува и излъчи най-много зловещи подробности.

Макар първоначално да съществуват сериозни подозрения за наличието на още жертви, полицията скоро изоставя тази линия на разследване, след като проучва кореспонденцията в компютъра на Майвес. Там са открити също хиляди порнографски снимки на изтезания. На полицията са й необходими седем месеца, за да сглоби случая си и на 17 юли 2003 г. Армин Майвес е официално обвинен в убийство. Съдебният процес е насрочен за 3 декември.

През ноември Майвес дава интервю за германския вестник „Welt am Sontag“, в което изразява съжаление за стореното и казва, че не може да върне обратно стрелките на часовника. Казва също, че не би искал някой друг да стори същото като него и призовава хората, обладани от подобни желания, да потърсят професионална помощ преди всичко да излезе от контрол. С наближаването на процеса се оказва, че в Германия не съществува закон срещу канибализма и ще се наложи Майвес да бъде обвинен в престъпването на рядко използван закон, забраняващ „нарушаването на покоя на мъртвите“.

Когато процесът започва, защитниците на Майвес разкриват, че поради наличието на неопровержими доказателства под формата на видеозаписа, показващ, че актът на убийство е бил съгласуван с жертвата, възнамеряват да се борят за обвинение в убийство от състрадание – едно престъпление, което според германските закони може да доведе до присъда от шест месеца до пет години. Въпреки това обвинението вярва, че Майвес е твърде опасен, за да бъде освободен и продължава да настоява за обвинение в предумишлено убийство.

На 29 декември психиатърът професор Георг Столпман заявява пред съда, че макар Майвес да страда от шизоидно разстройство, той не е болен и би могъл да бъде изправен на съд. Според него той е неспособен да показва „топли и нежни чувства към околните“. Това твърдение е подкрепено на 23 януари от мнението на втори лекар.

През целия месец януари са призовавани различни свидетели, сред които Борг Хози и Дърк Молър, като свидетели на защитата, а като свидетел на обвинението партньорът на Брандес, който заявява, че неговият починал приятел никога не е таил мисли за самоубийство и той самият не може да повярва, че любимият му би могъл да се съгласи доброволно на подобно нещо. На 26 януари Майвес се изправя пред съда и казва, че съжалява за стореното и никога не би убивал отново. На 30 януари съдът взима решение. Армин Майвес е признат за невинен в предумишлено убийство и вместо това е обявен за виновен в непредумишлено убийство и нарушаване на покоя на мъртвите. Осъден е на осем и половина години затвор.

Три дни след обявяването на присъдата, прокуратурата се заема с обжалването й.

След осъждането му Майвес се превръща в нещо като култова личност. Песента на група Rammstein „Mein Teil“ е вдъхновена от него, а историята му продължава да интригува и отвращава мнозина. Превръща се в един от най-прочутите мъже в Германия и на него са посветени хиляди интернет сайтове.

През април 2005 г., след като обвинението успява да обжалва нищожната присъда от осем и половина години затвор, германският съд разпорежда ново разглеждане на делото срещу Армин Майвес. Според прокуратурата той трябва да бъде обвинен в предумишлено, а не в непредумишлено убийство и да получи доживотна присъда.

Сред въпросите, на които се дава отговор в съда, е въпросът дали Брандес е бил съгласен да бъде убит и дали е бил в умствено и физическо състояние да вземе подобно решение в момента на убийството му, като се има предвид вероятно неадекватното му умствено състояние, вследствие на поемането на значително количество алкохол и лекарства. Другите аспекти от новия процес успяват да установят, че Майвес е убил, за да задоволи собствените си желания (в частност сексуалните такива), а не защото е бил помолен да го направи, което самият Майвес неколкократно отрича по време на показанията си. Един от призованите психиатри заявява, че Майвес би могъл да убие отново и че все още „таи фантазии, свързани поглъщането на плътта на млади хора“.

***

Бившият канибал Армин Майвес е вече вегетарианец. Мъжът, който уби, разфасова и изяде човек, когото бе намерил чрез обява в интернет, сега е лидер на група за опазването на околната среда в затвора, където излежава доживотната си присъда.

Четиридесет и пет годишният Майвес, който казва в своята книга, че човешката плът има вкус на свинско месо, е избран за ръководител на клон на „Зелената партия“ в затвора с максимална сигурност в Касел. Групата е съставена от убийци, педофили и наркодилъри, а сега нейният лидер е канибал.

Групата се събира всеки вторник и обсъжда данъците и политиката на околната среда. Герхард Калер, който е представител на „Зелената партия“ и работи със затворниците, казва: „Армин не е глупак. Той умее да пише и говори добре. Групата го уважава и затова го избраха за свой лидер“.

Според радио „Бавария“ друг затворник е споделил, че Майвес се е заклел да не яде повече месо, прегръщайки новата си роля на природозащитник. „Той намира идеята за индустриалното фермерство за толкова отблъскваща, колкото е било и неговото престъпление. Сега се придържа към зеленчуковите ястия“.

Но макар Майвес да твърди, че е променил характера си – в своята книга „Разговори с един канибал“ той съветва хората да не го имитират – официалната „Зелена партия“ в Германия не иска да има нищо общо с него.

Нейният представител Кай Клозе казва: „Г-н Майвес никога не е бил и няма да бъде член на партията“.

Герхард Калер допълва: „За мен той е нормален затворник, извършил неописуемо престъпление“.

Превод от английски и руски: Силвия Николова / „Криминални досиета“

 


През 2006 г. излиза филмът „Свирепа любов“, но лентата е забранена в германските кина, защото Армин Майвес се оплаква, че са нарушени личните му права. Впоследствие забраната е вдигната от Върховния съд. През същата година се появява и филмът „Канибал“, който следва истинските събития. Той също е забранен в Германия. Британският комедиен сериал „The IT Crowd“ прави пародия на тази история като част от сюжета на трети епизод от втория си сезон, в който двамата герои Рой и Мос се преструват, че искат да бъдат изядени от германски канибал, само за да могат да се възползват от големия му телевизор.