Здрави сте? Имате всичко! От едно момиче с рак и без крака

Здрави сте? Имате всичко! От едно момиче с рак и без крака
Цвети е прикована в инвалидна количка и се бори с рак. Снимката е от октомвеи месец, когато е нейният рожден ден.
Ако мислите, че безпаричието или лошия ден на работа с киселия шеф е най-гадният ви ден в живота, или просто поредната загуба на нещо материално- грешите!
Ще ви разкажа моята история…. Бях обикновено момиче, работещо и с мечти, страхотни приятели, които и до ден-днешен не ме изоставиха, въпреки че в момента съм половин човек, да го наречем.
Цвети (отляво) преди болестта – сред природата с приятелки
Както и да е, да се върнем към историята ми. Обичах да пътувам, да посещавам красиви места, както и да хапвам хубава храна… обичах живота.
Като всеки един човек не си давах сметка, че утре денят ми може да се преобърне на 360 градуса, мислех си, че на мен нищо лошо не може да ми се случи.
Човек живее живота си и не си дава сметка, че сме тук и сме за малко.
За мен лошия ден беше когато разбрах за диагнозата Рак! Рак – смъртната присъда, не знаеш дали животът ти ще има печелившата монета и дали ще спечелиш битката или не.
Но продължаваш напред и хоп, идва вече най-лошият ден в твоя живот, когато една сутрин се събудиш и просто не си усетиш краката. И така с месеци.
Щастливи мигове с приятелки. Но после животът се преобръща в миг…
Тогава дните, които си мислил за лоши ти се виждат прекрасни, защото ако загубиш работата можеш да си намериш нова, да изкараш отново пари или да намериш прехрана, но краката не можеш да ги върнеш.
Тогава за теб най-големите щастливци са тези, които сутрин могат да станат, да ходят, най-елементарните неща да правят. Както аз обичам да казвам, едни гащи могат сами да си обуят…
Или да седнат, или да легнат, абе прости нормални неща и движения.
Защото когато си прикован към инвалидна количка, зависим от някой друг, защото и една чаша вода сам не можеш да си налееш, си даваш сметка преди колко си бил богат, защото си бил здрав и си можел да ходиш.
Това което имаш сега е мечта за друг, който го няма… Всеки ден е подарък.
Радвайте се на този ден и на това, че сте здрави и можете да ходите. Да усетите тревата между пръстите на краката си е нещо малко, но повярвайте, за вас може да е малко и просто, но за човек в количка е нещо голямо, една мечта, която не се знае дали някога ще е реалност.
Простите неща правят човек щастлив. Бъдете щастливи 🙂
С мама и тати, които са плътно зад нея в нелеката битка

 

С пожелание за здраве. Здраве и пак здраве.