Погледнете Давид на Микелоанджело Буанароти.
Погледнете картините на ренесансовите майстори на четката.
Какво виждате?
Ако те страдат виждате болката в лицата им, ако са щастливи -тяхното удоволствие.
Ако се бият -бият се със страст.
От каишките на сандалите до пяната по муцуната на коня им -всичко е прекрасно представено.
Не говоря за дърво, трънка, банан или барака. Предмети лесно се рисуват, човешкото лице е висшия пилотаж. Хората отвикнаха, по-точно се отучиха да рисуват хора. Сложно е, трудно е, бавно е, усилие иска. И талант разбира се.
Не да направи статуя или да нарисува картина, разбира се. Но да събере 4-5 предмета и да ги обяви за изкуство де факто всеки може.
И авторът – с претенции за талант поне на Леонардо. И мисирките около него също така вдъхновено го убеждават в това.
Но пък в крайна сметка на кой му трябва изкуство? Идеологията е всичко. Така беше на времето, съвременните комунисти нищо ново не са научили и нищо старо-забравили.
*Мнението е на Вили Благоев и е публикувано от него във фейсбук




