Все по-малко затворници искат да работят: липса на мотивация и недостиг на работна ръка зад решетките
Около 5500 души изтърпяват наказание „лишаване от свобода“ в България, но по-малко от половината от тях се трудят по време на присъдата си. Според Фонд „Затворно дело“ тенденцията е тревожна – интересът към работа спада, въпреки че трудът води до съкращаване на наказанието.
Христо Кереванов попада в затвора в Пловдив преди 12 години за убийство. Въпреки тежката присъда, той намира смисъл в работата зад решетките.
„За мен е някакво разнообразие – да се трудя, нещо да правя, да си уплътнявам времето. Трудът възпитава и дисциплинира“, казва Христо, който изработва детайли за съоръжения от електропреносната мрежа.
Съвсем различен е случаят на Александър Пенчев. Осъден за разпространение на наркотици, той излиза от затвора, но се връща повторно – отново заради наркотици. Сега изтърпява присъда от 3 години и 4 месеца и отново работи в затворническия цех. Там един работен ден се брои за два дни излежани.
Въпреки този стимул, интересът към труд зад решетките намалява, признават от Фонд „Затворно дело“.
„Голяма част от лишените от свобода не желаят да работят. Заплащането не е високо, но го има – 45% от минималната работна заплата за квалифициран труд и 40% за неквалифицирани“, обяснява изпълнителният директор Нина Димитрова.
По данни на предприятието около 1000 затворници работят в различни производства в рамките на затворите. В Стара Загора се произвежда ПВЦ дограма и мебели, в Ловеч – дюшеци, в Бобов дол – метални мрежи, а в Белене се обработват над 12 000 декара земеделска земя с царевица и слънчоглед. Почти цялата продукция се използва за нуждите на самите затвори.
„Работим по поръчка – тип бутикови производства, което естествено повишава себестойността на продукцията“, допълва Димитрова.
Правото на труд имат всички лишени от свобода, с изключение на осъдените на доживотен затвор. Допускането до работа става след оценка от специална комисия, която отчита поведението на затворника, неговото желание да се поправи, както и наличието на образование или квалификация. При нужда се предоставя обучение.
Всеки лишен от свобода има право да се откаже от работа, ако я счита за прекалено тежка или неподходяща. За момента обаче проблемът остава – липса на достатъчно желаещи, при наличието на реален недостиг на работна ръка и зад решетките.
