В столицата на Нидерландия, Амстердам – градът, в който LGBTQ+ общността се радва на пълно институционално спокойствие и медийна безнаказаност – идеологията ще достигне нова фаза този уикенд.

На 12 и 13 юли, в един от най-старите младежки културни центрове – Theater De Krakeling – ще се проведе събитието “Kids Pride” под мотото „Детска гордост“: следобед, изпълнен с театър, истории, занаяти, танци и – по думите на организаторите – „блясък“, за „всяко дете, което иска да блесне“.

Така изглежда новата линия на фронта – децата, и по-конкретно тези над шестгодишна възраст. Вече не става дума за „толерантност“, „права“ или „видимост“, а за директна пропаганда, маскирана като игра, инсталация и разказ.
Кампанията на „Kids Pride“ стартира още преди два месеца, с биобордове, брошури и цяла PR стратегия.
Седмица преди събитието, по всички градски канали вече плават брандирани корабчета с лозунги като: „Цялото семейство на дъгата“ и “Kids Pride”.

Централна фигура е небинарният Джеси Щенцлер – идеолог и инициатор на събитието, което по всичко личи ще стане ежегодно.

В един от промоционалните си разговори с пресата, Щенцлер описва момента на своето „вдъхновение“:
„Седях си в центъра и ми се роди идеята – защо не направим ‘Детски прайд’ малко преди традиционния Прайд? Мисля, че е наистина добре да се свързваме с различни типове семейства и истории от ранна възраст. Четирима родители, две майки, шест баби и дядовци – всичко това е реална и съществуваща история и ние искаме да видим и чуем и много други.“
Небинарният Джеси Щенцлер – инициатор на Kids Pride pic.twitter.com/xYJCB3huaT
— tvmedia.BG (@tvmediaBG) July 10, 2025
По-късно, по време на интервюто, той допълва с усмивка: „Ще има много забавления, промоции, хапки и дегустации… и лимонада.“ (тук дори и най-непредубеденият наблюдател ще се запита – дегустации… и лимонада).
Мястото на действието е трансформирано в така наречената „къща на дъгата“ – пространствена инсталация с лабиринти, тематични стаи и актьорски сцени. В центъра на всичко стои едно „специално семейство“ от три „специални деца“, които – по сценарий – ще развеждат малчуганите и ще „отпразнуват семейната любов заедно“.
Оттам насетне започва онова, което спокойно може да бъде наречено културно-маскирана индоктринация. „Специалните деца“ ще покажат на участниците „всички скрити места в къщата“ – с изрази като „да се крият“, „играят“ и „осамотяват“.
Следва разказ за „предизвикателствата пред едно алтернативно семейство“ и „тайната на щастливия им живот“.

В кулминацията на събитието – всички деца ще се съберат във фоайето, където ще бъдат четени „куиър истории“ – разкази за „живота, борбите и културата“ на гейове, лесбийки, транс и небинарни хора.

Кратка куиър история на двамата псевдо педагози на снимката:
Зенон се чувства различно от децата в класа си. Той е твърде зает, твърде много се шегува, не е достатъчно корав, твърде ядосан, плаче твърде бързо и постоянно се забърква в неприятности. Най-хубавото е, че иска да е нормален като татко и татко.
Те знаят точно как да го направят. Присъединявайки се към баща си и татко си, той открива и създаде фантастичен свят, Зенон открива, че да бъдеш себе си е много сложно и че трябва да бъдеш смел.
Всичко това, насочено към аудитория от деца на 6–12 години.
За да бъде посланието максимално емоционално валидирано, в кампанията са включени и самите деца.

10-годишният Адит – нидерландец с индийски произход – заявява:
„Това е първото корабче на ‘Kids Pride’ и то е много хубаво. Искам някой ден моите деца също да бъдат на детския прайд.“

8-годишната Каталея и 11-годишната Инес добавят:
„Това е първата прайд лодка специално за деца и тя е много важна, защото искам и моите деца да бъдат част от обществото. Всеки има право да бъде себе си. Всеки има право просто да бъде такъв, какъвто иска – да носи каквото иска, да се влюбва в когото си иска.“

Кулминацията идва от 12-годишната Роуз:
„Имам двама бащи, които са в партньорска връзка, майка и малко братче. Всички живеем много хубаво в къщата ни. Тук съм, за да споделя, че трудно говоря за това, а на мен е много важно повече хора да знаят, защото това не се приема добре и ме кара да бъда тъжна. Ще бъда на ‘Kids Pride’ с моите татковци.“

Заключение: Децата са новата мишена
Всяка културна революция стига до крайни форми на мутация, в които системата престава да убеждава възрастните и започва да моделира децата. Това не е случайност – това е новата LGBTQ+ стратегия. Радикалната идеология няма време да чака естествена промяна в обществото. Тя не разчита на диалог, а на внедряване. В училищата. В театрите. В създаване на „безобидните“ фестивали. Под прикритието на „приобщаване“ „толерантност“, „игра“, новият активизъм цели експресно да пренапише самото детско съзнание, преди то дори да е оформено.
Това не е просто социален проект – това е завладяване на въображението. На LGBTQ+ пропагандаторите децата са мишена, защото не могат да се съпротивляват. Не знаят какво е идеология, но я попиват. И когато институциите, финансирани от държавата, превърнат нормалността в табу, а объркването в добродетел, родителите остават единствената последна линия на защита.
Ако те се поддадат на страха, на вината или на общественото мълчание – децата няма да им принадлежат. Ще принадлежат на LGBTQ+ системата. И няма да разпознаят друг свят, освен този, който вече им е кодиран.




