През последните 35 години, под знамето на демокрацията и евроатлантическите ценности, българската армия бе методично и необратимо осакатявана. Парче по парче, оръжие по оръжие, машина след машина — военният арсенал на Република България бе рязан, унищожаван или изнасян, често без обществото да получи ясен отговор „защо“, „на кого служи това“ и „кой носи отговорност“.

Политици, военни министри и командирите на армията – едни корумпирани, други просто безгръбначни – изпълняваха поръчките. Част от тях се облагодетелстваха пряко – чрез непрозрачни сделки по нарязване и разпродажба на техника, други просто слугуваха политически – сляпо лоялни към „западните партньори“, за сметка на националната сигурност.

Продажбата и бракуването на съвсем годна, дори нова техника, унищожаването на стотици бойни машини, танкове, ракетни комплекси и самолети не е плод на невежество. Това бе резултат на съгласувани действия между политически кръгове, военни лобита и чужди интереси.

Пред обществото бе представено просто като реформа, но истина е, че това беше демонтаж — целенасочен, последователен и координиран. Под претекста за съвместимост с НАТО, но реално – в разрез с всякаква национална и стратегическа логика.

Военната мощ на България през 1990 г.

В началото на 90-те години България разполага с военна мощ.
Като страна от Източния блок, тя притежава арсенал с внушителен капацитет — достатъчно сериозен, за да предизвиква тревога във всички, които имат интереси спрямо нея.

Танкове: Над 2 400 броя

Танкове T-72: от 334 през 1992 г. до 35 в активна служба днес

__________

Танкове T-55: от 1,145 доставени от СССР, всички изведени от употреба между 2004 и 2009 г. като негодни.

__________

Танкове T-62: 250 доставени между 1970 и 1974 г., изведени от употреба до 1995 год.

__________

Бронирани машини и артилерийски системи: Над 4500 

БМ-21 Град – Ракетната система е монтирана обикновено на шаси на „Урал-375Д., обсег 40 км.

__________

ОТР-21 е тактическа квазибалистична / балистична ракета с обсег 70 км.

__________

2С1 Гвоздика (на български – карамфил) е самоходна артилерийска гаубица. Разработена е върху шасито на МТ-ЛБ и има амфибийни възможности, обсег 15 км.

__________

Тунджа-Сани  е самоходен минохвъргачен апарат 120 мм, базиран на лекоброниран влекач МТ-ЛБ .

Днес от тази мощ почти нищо не е останало — голяма част от техниката е нарязана за скрап, продадена на трети страни, подарена на Украйна или просто „изчезнала“ без отчет. Единици машини все още съществуват в резерв, но повечето са негодни за бойно използване.

Военно въздушни сили: около 400 бойни и над 100 учебни

Военната авиация е била една от най-големите гордости на българската армия. През 1990 година България разполага с въздушен флот, който вдъхва респект не само в региона, но и в цялото военно-политическо пространство на Източна Европа.
На въоръжение са 224 изтребителя МиГ-21, 90 броя МиГ-23, 4 свръхзвукови разузнавателни самолета МиГ-25, 22 модерни за времето си МиГ-29, 23 самолета Су-22 и 31 броя щурмови Су-25.
С този арсенал България разполага с над три пъти повече бойни самолети от съседна Турция — факт, с който се съобразяват дори членове на НАТО.

МиГ-21 или Микоян и Гуревич 21 е фронтови свръхзвуков изтребител
Броят, който България притежава е внушителен – 224 към 1990 год. Снет от въоражение в България през 2015 год. Остава в историята като най-надеждният изтребител. Последният в света е снет от въоражаване през 2024 от хърватските въздушни сили.

__________

МиГ-23 – изтребител от трето поколение. Той е първият, използващ ракети от клас „въздух-въздух“ със средна далечина на действие, поразяващи цели отвъд пределите на визуалното откриване. Към 1990 година ВВС на България има 97 изтребителя МиГ-23

__________

Най-болезненият удар за българските Военновъздушни сили идва през март 2007 г., когато по настояване на НАТО десетки бойни самолети са публично нарязани и изведени от експлоатация.
Мнозина военни специалисти алармират, че голяма част от техниката е в изправност и с минимален летателен ресурс – под 140 часа, което е доказателство за високата бойна готовност на ВВС до началото на прехода.
В замяна на унищожената авиация на България са обещани нови машини от партньорите в НАТО – обещания, които и до днес остават неизпълнени.

__________

Миг-25 е едноместен боен и разузнавателен изтребител.

__________

Миг-29 разработен от конструкторското бюро на Микоян като изтребител за превъзходство във въздуха през 70-те години на миналия век. ВВС притежава 22 броя, към 1990 год. В производство от 1891 – 2022 год.
В началото на 2022 год. България подарява 16 изтребителя МиГ-29 на Украйна.

__________

Сухой Су-25 е дозвуков едноместен, двумоторен реактивен самолет, разработен в Съветския съюз. Проектиран да осигурява 
непосредствена въздушна поддръжка. През 1990 год. ВВС на България притежава 31 броя.

В началото на 2022 год. България подарява 14 щурмови изтребителя Су-25 на Украйна.

__________

Хеликоптери: над 80 (бойни и транспортни)

Ми-24 „Крокодил“ е брониран съветски щурмови вертолет. Ми-24 в наши дни се използва от близо 40 нации по света.

__________

Военноморски съдове: 4 подводници, 6 ракетни катера, 2 фрегати, 5 корвети, 6 торпедни лодки, 9 патрулни кораба, 30 минни ловци и 21 транспортни съда

Подводница Слава „Слава“ е подводница на военноморския флот на България. „Слава“ е дълга 76 m, широка – 7 m, има дълбочина на газене 6 m. Максималната дълбочина на потапяне е 300 m. На официална церемония през ноември 2011 г. подводницата е извадена от състава на Военноморските сили и дарена на община Варна. На 29 ноември 2019 г. подводницата е пребазирана в пристанището в Белослав, в близост до Музея на стъклото, а от август 2020 г. е превърната в музей и е отворена за посещения.

__________

Разграждането на българската армия през последните десетилетия не е плод на случайност или на „икономическа необходимост“ – а резултат от последователна политика на унищожение, водена под прикритието на реформи. Поредица от съзнателни политически решения, прикрити зад измислени евроатлантически ангажименти, доведоха до разпродажба и буквално източване на военния ни капацитет. Ценна бойна техника бе препродавана под масата на страни от Третия свят, където продължава да се използва и до днес — но не от България.

Официалното оправдание, поднесено на обществото – липса на финанси и стратегическо планиране – звучи като зле написан сценарий. Истината е, че т.нар. политически „елит“ в годините след 1990 не просто проспа трансформацията на армията, а активно работи за нейното разграждане. Под предлог за интеграция в НАТО, същите хора, които трябваше да защитават суверенитета на държавата, безропотно слугуваха на чужди интереси и купуваха лична индулгенция с национална сигурност.

Днес възстановяването на някогашния военен потенциал изглежда не просто трудно – а практически невъзможно. Оглозганата армия разчита на символични бюджети, втора употреба техника и политическо безразличие. България, някога с уважавана и боеспособна армия, днес разчита повече на чужди съюзници, отколкото на собствените си сили. А това, в геополитически план, е не просто грешка – това е предателство.