Политическата шизофрения в България не е симптом – тя е диагноза. София потъва в транспортен хаос, политиците си разменят реплики, а кметът остава сам на върха на гола скала.
През последната седмица в България се разгърна нова порция от абсурдния политически театър, в който логиката отдавна е напуснала сцената. Първо, над 75% от българите ясно заявяват желанието си да запазят българския лев. Вместо това да бъде отчетено като демократична воля, една малка, но гласовита част – около 25% – ги осмива, наричайки ги „примитиви“ и изпращайки ги иронично в „покрайнините на Москва, където нямало дори вътрешни тоалетни“.
На фона на този идеологически разлом, петият ден от стачката на служителите в столичния градски транспорт прерасна в управленска криза. Исканията за повишаване на заплатите започнаха със справедливи аргументи, но към днешна дата ситуацията излиза извън контрол. Столична община, оглавявана от кмета Васил Терзиев, няма гласуван бюджет за 2025 година – факт, който пречи на преговорите със синдикатите и възможността за адекватна реакция.
Терзиев се оказва в класическата позиция на самотния герой от фразата, използвана в скандалното писмо до бившия главен прокурор от Пепи Еврото:
„Както е казал Мечо Пух… остана сам на върха на гола скала, а духа вятър.“
В кулоарите на Народното събрание Бойко Борисов заявява, че „софиянци трябвало да си изтърпят промяната“, а след това обявява Терзиев за „неможач“.
И до известна степен е прав – защото Терзиев не посмя да пипне нито една от добре смазаните системи за саботаж и източване на столицата, изградени от предишни управления.
По старата ДС логика „предходните не се закачат, защото утре може да си ти“, Терзиев остана в капана на съглашателството. Динамиката „моето ДС срещу твоето ДС“ в момента се представя на гражданите като „политическа битка през синдикатите“.
В този контекст ПП-ДБ в парламента, носещи се на розовите си облаци, сляпо подкрепят правителството на ГЕРБ, БСП, ИТН и „Ново начало“, заради „еврозоната и светлото бъдеще“. Атанас Атанасов от ДБ директно заявява в национален ефир:
„Ще подкрепяме правителството до влизане в еврозоната.“
Така от „конвергентен доклад“ вече преминаваме към безсрочна подкрепа, без условия
ППДБ ще покрепят ГЕРБ до окончателното влизане на еврото pic.twitter.com/WFr53Uqvt1
— tvmedia.BG (@tvmediaBG) May 19, 2025
Кризата в градския транспорт разтърси и без това ниското доверие към Терзиев, а партиите, които го издигнаха, замълчаха. Постовете на Кирил Петков и Лена Бориславова в социалните мрежи не допринесоха с нищо за решаването на ситуацията, а призивите за протест в подкрепа на кмета вероятно биха събрали не повече от няколко либерални бираджии от ул. „Екзарх Йосиф“.
И тогава Борисов отново излезе на сцената. Нарежда на премиера Желязков и на министър Теменужка да удовлетворят синдикатите и да върнат транспорта към нормалния ритъм – още тази вечер. В същото време декларира пред БНР, че ГЕРБ не стои зад протестите.
Така един „обикновен депутат“, по собствените му думи, успява да се представи като решителния фактор, както обича да прави.
А Терзиев седи на скалата
Пепи Еврото метафорично го е казал – „Мечо Пух остана сам на върха на гола скала, а духа вятър.“
В тази роля днес е Васил Терзиев – сам, без реална подкрепа от своите, без инструменти за работа и с подготвени нови кризи, които го чакат зад ъгъла.
