Тялото на Георги Кръстев – бивш треньор по тенис, известен сред приятелите си като Гопето – бе открито рано сутринта на 6 август в Борисовата градина. Първоначалната версия на криминалистите: убийство. Множество травми по главата подсказвали за удари с тъп предмет – нещо, което моментално събуди тревога. В столичния парк, където преди време бяха извършени и други жестоки престъпления, отново се появи призракът на насилието.
Но видеозаписите от охранителните камери показаха нещо различно. И в известен смисъл – още по-трагично. Смъртта на Георги Кръстев не бе резултат от престъпление, а от неконтролирано самоунищожение.
Гопето: усмивката на кортовете
Харизматичен, топъл, винаги отзивчив – така го описват колеги, приятели и бивши ученици. В света на тениса Гопето беше повече от треньор – беше човек, който изграждаше характери. Уважаван заради отдадеността си, той оставяше следа във всеки, когото е обучавал.
Но онзи човек, който преди години с лекота управляваше тренировъчни сесии и мотивираше млади надежди, започнал да изчезва, когато се разделя с дългогодишната си партньорка. Според близки, именно тази раздяла отключила поредица от тежки емоционални сривове. Алкохолът и амфетамините постепенно заменили спорта и кортовете.
Разпад по ускорена програма
Кръстев се преместил в таванско помещение на ул. „Иван Асен II“ – близо до тенис кортовете, но далеч от живота, който някога е водил. Обкръжението му се сменило. Новите му „приятели“ го въвлекли в общи зависимости – алкохол, наркотици, оцеляване от заем на заем.
Когато парите свършили, започнал да тегли бързи кредити. Работил на смени като барман и мияч из ресторанти в центъра, но проблемите с употребата го правели нежелан. Работодателите се отказвали един след друг. Изолацията се задълбочавала.
Останал един човек, който не се отказал: Никола Кънчев, собственик на заведения „Банкович“. Той откупувал вещи, погасявал кредити, вярвал, че Гопето може да се върне. Някои от познатите им днес казват: „Никола беше единственият, който още вярваше в него.“
Последната нощ
Около 3:30 ч. на 6 август, Георги Кръстев излиза от таванската стая. По всичко личи – под въздействието на вещества. Камерите в района го улавят да се отправя към тенис кортовете до Националния стадион. Прескача оградата и започва да крещи на охранителя да го пусне. „Искам да спя вътре“, вика. Не е пуснат.
Следва хаотично движение. Излиза отново на пътеката, тича, блъска се в дървета. Панталоните му са открити на 50 метра от мястото, където е открито тялото му. Поведението му е некоординирано, безконтролно.
Видеонаблюдението показва ужасяващи сцени: Георги блъска главата си многократно в дървета и в земята. Удря се отново и отново – сякаш бяга от нещо, което само той вижда. Поведението му съответства на субстанционно-индуцирана психоза – състояние на халюцинации, параноя, пълна загуба на връзка с реалността.
Смъртта настъпва от тежък черепно-мозъчен травматизъм и кръвоизлив.
Забравените жертви на зависимостта
Историята на Георги Кръстев не е просто лична трагедия. Тя е симптом. На разпада, който остава невидим. На публичното отсъствие на системна подкрепа за зависими. На институции, които реагират едва след фаталния край. И на обществото, което помни треньора, но често пропуска човека.
