Проклятието на Тамерлан: Мистерията, която се спуска над Втората световна война
Юни 1941 г., Самарканд. По прашните улици на древния град се носи шепот, който скоро прераства в тревожно ехо: „Руската експедиция ще отвори гробницата на Тамерлан! Това ще донесе проклятие върху главите ни!“.
Дали е било суеверие или предупреждение от миналото — така и никой не разбрал. Но само три дни след като съветски учени разпечатват последния дом на легендарния военачалник, нацистка Германия напада СССР. Светът наистина потръпва…
Една експедиция, която не трябвало да се случва?
През 1941 г., по нареждане на висшето съветско ръководство и със знанието на самия Сталин, в Узбекистан потегля експедиция от учени, водена от антрополога Михаил Герасимов. Целта ѝ е не просто научна — а политическа и културна: да се открие и изследва гробницата на Тамерлан (Тимур), считан за национален герой в Централна Азия и символ на имперска мощ от XIV век.
Въпреки предупрежденията на местното население и духовенството, които упорито настоявали, че ще бъде нарушено древно проклятие, експедицията не се спира. Страхът на учените от гнева на Сталин бил далеч по-голям от страха им от свръхестественото.
На 16 юни започват разкопките в мавзолея Гур-Емир, като първо се отварят гробниците на роднини на Тамерлан — синовете му Мираншах и Шахрух, както и внукът му Улугбек. Всичко върви според плана на учените. До 19 юни е свален и тежкият надгробен камък от саркофага на самия Тамерлан.
На следващия ден, 20 юни 1941 г., гробницата е напълно отворена. От нея се разнася силна, задушлива миризма — смес от балсамови масла, смоли, камфор и тамян. Това било очаквано — тялото на завоевателя е било балсамирано преди векове, тъй като е починал далеч от Самарканд, в Отрар, по време на поход към Китай.
Според младия кинематографист Малик Каюмов, който заснема процеса, моментът бил едновременно величествен и зловещ. На гробницата, още отвън, стоял надпис: „Когато аз възкръсна, светът ще потрепери.“
22 юни: Денят, в който проклятието оживява
Само два дни след отварянето на гробницата, на 22 юни 1941 г., без да обяви война, нацистка Германия напада Съветския съюз. Операция „Барбароса“ е в ход. За местните жители, а по-късно и за целия съветски народ, това е нещо повече от случайност — това е доказателство, че проклятието на Тамерлан е било истинско.
Паниката в Самарканд е осезаема. Експедицията е незабавно прекратена. Останките на Тамерлан и неговото семейство са изпратени в Москва за изследвания, но сянката на бедствието вече се е разпростряла.
Сталин и проклятието: случайност или тайна вяра?
Според някои историци, самият Сталин е повярвал, че нещастието, сполетяло Червената армия в началото на войната, е резултат от разгневения дух на Тимур. Загубите са катастрофални, немските войски напредват стремглаво, а фронтът се пропуква.
През есента на 1942 г., в разгара на войната, Сталин нарежда останките на Тамерлан да бъдат върнати в Самарканд и погребани повторно с пълните ислямски ритуали. Целият процес е организиран с военна точност — според легендата, самолет с ковчега прелита фронтовата линия и доставя останките навреме.
Снето проклятие. Началото на обрат.
И тук историята придобива още по-мистичен обрат.
Само месец след това, в края на 1942 г., Червената армия печели битката при Сталинград — една от най-решаващите и кървави битки във Втората световна война. Смята се, че това е повратната точка, която води към окончателната съветска победа. Много вярват, че проклятието на Тамерлан е било „снето“, след като духът му е бил уважен и положен обратно в мир.
Но дали това е резултат от древна магия, психологическа мобилизация или просто верига от случайни съвпадения? Историята не дава ясен отговор.
Мит, реалност и нещо по средата
Събитията от лятото на 1941 г. са добре документирани. Разкопките са реалност, както и нахлуването на Германия. Но тяхното преплитане с мистика и древни вярвания превръща този исторически епизод в една от най-странните и вдъхновяващи легенди на ХХ век.
Независимо дали вярваме в проклятията или не, едно е сигурно: историята на Тамерлан и неговото „възкресение“ в навечерието на най-голямата война в човешката история, остава поразително зловеща и интригуваща.
А дали някога светът ще научи цялата истина?
