Току-що една жена бръкна в едно от уличните малки кошчета, извади някакво шише от айрян, разклати го, надигна го и изпи капките, които бяха останали в него.
После се запъти към следващия кош. Айде, някой да ми обясни кое точно му е хубавото на нашето време. И не искам никой да ми излиза с номера “ ама на запад не е така!“. Баш така си е. Дори в люлката на демокрацията Америка хората ровят като изоглавени в кофите. Аз помня обаче едни времена, в които такива неща нямаше.
И въобще това ли ви е еволюцията – да имате по два автомобила и да разхождате гелосани перчеми по жълтите павета, докато хората пият айрян от коша? Егати фалшивата умност и фалшивата красота, която не може да създаде реалност достойна за всеки поне като минимум такава като през соца. Че вие и това не можете, бе, измислени демократи, в които демоса им яде боклук, за да оцелее.
Всеки да се оправя както може. Щяхте да знаете, че е невъзможно стотици хиляди хора да се оправят еднакво добре в една среда, която дава преимущество само за едните. Щяхте да го знаете, ако бяхте чели книги, вместо вирили носовете си от трибуните на егото си. И за да могат днес някои да ядат кето хляб и да биват излъчвани по телевизора с продънените им експертизи, други не могат да оцелеят.
Плюя на такъв свят. А и на вас – неговите създатели.
Автор: Христина Коемджиева / https://www.facebook.com/hkoemdzhieva
Снимка: СВЕТОСЛАВ КОШУТАНСКИ
