Случаят с учителя по физическо възпитание, арестуван за педофилство Христо Кирев продължава да поставя тежки въпроси за това как институциите и обществото реагират, когато пред тях изплуват данни за злоупотреба с власт и доверие. Въпреки свидетелствата за връзката му с 13-годишна ученичка от 31-во СУЧЕМ „Иван Вазов“, съдебните и медийните реакции до момента очертават картина на минимизиране на скандала и прехвърляне на вината върху най-уязвимата страна – детето.
„Знаели са, но са мълчали“
Източници, запознати със случая, твърдят, че директорът на училището, Велина Георгиева, е била информирана за поведението на Кирев. Вместо да се предприемат действия, казусът е останал вътрешно потушен. Въпросът дали това е било удобство или неглижиране остава без отговор.
Предишни сигнали – пренебрегнати?
Кирев започва преподавателската си кариера в 43-то Основно училище „Христо Смирненски“ на бул. „Сливница“. Оттам потвърждават, че е работил до преди две години, като раздялата е станала „по взаимно съгласие“. Формулировката е лаконична, но източници твърдят, че са налице нарушения на етичния кодекс. Какво точно означава това – официално не е уточнено.
Предвид сегашните разкрития за продължителната връзка на Кирев с 13-годишна ученичка, поставя се въпросът: имало ли е и предишни сигнали за неподходящо поведение спрямо деца, които не са били разследвани докрай?
Снимки, които поставят въпроси
Публичният дигитален архив на 43-то училище предлага детайли, които днес изглеждат зловещи. В сайта и социалните профили на институцията Кирев е документиран в серия от публикации, свързани с извънкласни инициативи и спортни състезания. На пръв поглед – снимки, които всяко училище би публикувало с гордост. Но в контекста на сегашните обвинения, тези изображения започват да изглеждат като свидетелства за модел на поведение, който никой не е искал да забележи.
Май 2022 г. – „Млад огнеборец“: училището празнува първата си победа в състезанието. Публикацията е емоционална: „ЧЕСТИТОООООО!!! Победата е в 43.ОУ!!! Браво, момичета, браво, шампиони!“ На снимките – усмихнати момичета, под ръководството на двама учители, сред които Кирев. Но при внимателен поглед се вижда неговата близост до една от ученичките, позиране плътно до нея, жестове и пози, които вече будят тревога.
По-късни участия в състезания: в следваща публикация, отразяваща трето място на отбора, моделът се повтаря. Отборът отново е съставен предимно от момичета, а Кирев е позициониран централно до тях.
Волейболният турнир Balkan League: кулминацията идва през май 2022 г., когато училищният отбор по волейбол за момичета и момчета печели трето място. В публикацията училището подчертава постижението – „под ръководството на г-н Христо Кирев“. Но снимките показват друго – учителят почти изцяло е сред момичетата, гордо позирайки с тях, като момчетата от отбора остават в периферията.
Тези кадри не са просто училищни хроники. Те показват повтаряемост: системна близост на Кирев именно с момичета. Повтаряемост, която в контекста на по-късните разкрития вече изглежда като предупредителен знак.
Системна тишина
Историята на Христо Кирев е повече от личен провал. Тя е илюстрация на това как системата може да мълчи – училища, които предпочитат да прикрият проблеми; медии, които омаловажават фактите; и съдебна власт, която бърза да „опакова“ случая като защита на дете, вместо да назове ясно престъпление.
Въпросът, който остава: колко дълго институциите ще гледат встрани, когато сигналите за опасно поведение са налице – и каква цена плащат децата за това мълчание?
